17 Август 2022сряда16:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

Културни маршрути

Вечният празник Барселона

Впечатляващо е безконфликтното съчетание на готика, неокласицизъм и модерно строителство, на море, хълмове и планина в този вълнуващ град

/ брой: 167

автор:Дума

visibility 2902

Пенка Калинкова

Няма друго място, струва ми се, където така видимо и слухово да се материализира туристическият дух и устрем на човека от пешеходната Рамбла в Барселона. Всъщност "рамбли"-те са няколко и затова е множественото "Лас Рамблас". Непрестанно десетки хора тътрят своите куфари на колелца в посока към морето или към всички възможни точки на Бари Готик (Готическия квартал), който е историческият център на града. Сутрин, обед, вечер. На "Ел Прат" това се разтваря в огромните мащаби на барселонското летище. Подредеността на макар и силно натоварения барселонски трафик също обира усещането за нашествие. Но в рамките на "Лас Рамблас" или паралелната "Портик на Ангела", макар че човешкият поток се оттича непрекъснато в уличките и вътрешните площади на Бари Готик, чувството за многолюден устрем е невероятно. Особено в петък вечер и в събота. Към туристите от цял свят се прибавят и местните (от Испания и Каталуния) почитатели на екскурзиите и мястото. Сред павилиони за книги, цветя и птици, в шпалира на "живите статуи", хората дишат въздуха на Барса. На пръв поглед нищо особено, но силно завладяваща емоция и ритъм.
Има градове, в които като че ли някога си бил, без да си стъпвал в тях. Толкова са обраснали с легенди, литература, казано-чуто-прочетено. Но винаги е по-добре да стъпиш там и да сътвориш, ако можеш, собствената си легенда. Според класация на списание "Форбс" Барселона е най-щастливият град в Европа. Синоним на незабравимо изживяване. Истина е, че който каквото търси, го намира там. Има много туристически градове в света, но в Барселона туризмът е религия и много съществен поминък. Трепетно е отношението към паметниците на културата, обмислено - към туристите. Дали заради изконната каталунска жажда за независимост и свобода, уредена от испанската конституция през 1978 г. с Акта за автономията, дали заради съперничеството с испанската столица Мадрид, но главният град на Каталуния е образец на ред и градска организация, без да губи ни най-малко от средиземноморското си очарование и бохемски настроения. Донякъде е и чист, дупки и кучета няма. Как го правят, но го правят. От хотелския прозорец наблюдавах как собственици на кучета се гушат след девет вечерта на малкото площадче с размерите на патио до черквата "Света Анна", за да дадат час и нещо свобода на своите питомци. Но пък това е възможност и за социални контакти - и за едните, и за другите.
Седим със спътника ми в кафене срещу базиликата "Санта Мария дел Пи". Усещаме как се разтваряме, ставаме част от мястото с атмосферата на изложба на открито от местни художници. В ранните следобедни часове художниците прибират картините си в портфолио, товарят ги в своите автомобили и потеглят. Остават стелажи и чадъри. До минути минава кола с общински служители, които товарят чадърите, после техни колеги прибират стативи и стелажи. След половин час площадът е отново такъв, какъвто е. Тапас-баровете продължават да работят на пълни обороти.
Ел доминго/неделята в Барселона е времето за подобни занимания - маратон от 41 км минава и по уличките на Стария град, естрада с оркестър подсилва настроението, на площад "Роял" колекционери на значки, медали, копчета, марки и какво ли не още си правят размени и покупко-продажби. В една от сградите на този площад великият Габриел Гарсия Маркес имал свое жилище (колумбиецът е бил кореспондент в Барса).
В Барселона сме заради архитектурните приказки на Антонио Гауди (1852-1926). Това е неговият град. Вливаме се в потока от очаровани поклонници към "Пасео де Грасия" с прекрасната отвън и отвътре каса (къща Батло) Батийо и "застиналите вълни" на каса Мила или още "Ла Педрера (Каменоломната)", даваме своята дан за дострояването на магичната Саграда Фамилия - до планираното й завършване остават някакви си 15-20, нека да са 30 години, нищо време в сравнение с изминалите 128 години от началото на строителството й. Захласваме се по двореца на неговия (на Гауди) меценат, поръчител и приятел Гюел в пресечка на "Рамбла", катерим височината към парка Гюел - там унесът на млади хора с деца и без деца пред приказните творения на Гауди продължава с часове, снимаме се до канделабрите (фенерите му) на площад "Роял". И нека не звучи богохулно, но като че ли във всички тях природата е намерила по-съвършената си форма. Търсенето на природното се е превърнало в еманация на самата природа. Най-точно характеризира творчеството на Гауди валенсианският архитект Сантяго Калатрава, когото можем да смятаме за негов наследник в смисъла на уникалната способност да чувства и открива нови форми: "Хората са се опитвали да тълкуват творенията на Гауди с термините на езичеството, масонството, будизма и даже атеизма. Аз мисля, че той е бил човек, който действително служи на религиозната идея. Но този бог или по-скоро богиня, пред която се прекланя Гауди, е самата архитектура."
Неговата изключителност/гениалност, е безспорна, но и двамата му колеги, единият почти връстник, Луис Доменек-и-Мунтанер (1850-1923) и по-младият Жузеп Пуч-и-Кадафалк (1867-1956) са невероятно талантливи и големи майстори. Неслучайно наричат отрязъка от "Пасео де Грасия" с дома на Лео Морера - работа на Доменек-и-Мунтанер, с къщата Аметлер - творение на Пуч-и-Кадафалк, и каса Батло на Гауди - "квартал на раздора", разбирай го на съперничеството, макар че и раздор/и е имало. Но Гауди е извън класациите. Ако прибавим и имената на Енрик Сагниер, Жузеп Виласека и още половин дузина други даровити архитекти, картината на каталунския модернизъм, който се развива паралелно с френското ар нуво и виенския сецесион, става още по-изразителна.
Трябва да има високоталантлива среда, за да се открои геният. В Барселона от края на ХIХ и началото на ХХ век такава среда е имало. Там са живели и творили велики художници като Пикасо и Дали и по-малко известният, но важен за града, Сантяго Русиньол, много осезаемо е присъствието на родения и живял в последните си години в Барса Жоан Миро, в по-ново време на Антони Тапиес... Към великите каталунци трябва да прибавим родените в Барселона великолепни оперни певци Монсерат Кабайе и Хосе (Жузеп) Карерас, както и композиторът Исак Албенис и виолончелистът Пабло Казалс. Всеки от тях е оставил видими и невидими следи в културата и самочувствието на града. Старото кабаре "Четирите котки" може да разкаже много истории, главни герои в които ще бъдат някои от тези личности. А на стената на каталунския парламент има мемориална плоча на живелия в Барселона голям поет, баща на модернизма и никарагуанец по рождение, Рубен Дарио (1867-1916), за когото някога ни отвори очите роденият и умрял в Пазарджик голям български преводач Стоян Бакърджиев. Рубен Дарио е автор на знаменитите "Песни за живота и надеждата". С началото на Испанската гражданска война в Барселона пристига с жена си и Ерик Артър Блеър, известен с псевдонима си Джордж Оруел. Те стават бойци на обединената марксистка работническа милиция, организирана от испанските троцкисти. Впечатленията му от онова време са отразени в романа "Почит към Каталония" (1938). Едно от новите художествени превъплъщения, а според някои и откровена реклама на града, е филмът на Уди Алън "Вики Кристина Барселона".
Перлите на каталунския модернизъм са разпръснати на много места в града, но като че ли най-силно са концентрирани в района на Ейшампле. Във втората половина на ХIХ век големият инженер-архитект Серда, на когото дължим и термина "урбанизъм", предприема проектирането и строителството на новия район Ейшампле, като преход от Готическия квартал към предградията и място, където ще живее буржоазията. Именно там се насочват паричните потоци, а с тях и архитектите-модернисти. Днес тази част на Ейшампле, която е между улиците "Мунтане" и "Роже де Флор", е обявена за "златен квадрат на модернизма", обединяващ над 150 паметника, охранявани от държавата. Достатъчно е да споменем, че в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО са не само архитектурните бисери на Гауди, но и Дворецът на каталунската музика и Болницата на Светия Кръст и Светия Мир на Доменек-и-Мунтанер. И там, където е текло, пак тече - в последните години в Барселона са се разписали знаменити архитекти като Жан Нувел с кулата Агбар във формата на куршум и Норман Фостър с телевизионната кула Колсерола, скулпторът Клаус Олденбург с модерни инсталации... и кой ли не още.
Ако разгледаме Барселона като театрална зала, трябва да кажем, че Готическият квартал със следите от романския период и катедралата "Света Еулалия" от ХIII век е партерът, Ейшампле с богатите сгради и паметници на модернизма е белетажът, а Сария - "кварталът на богатите" под хълма Тибидабо, е балконът.
Какво поразява в Барселона - безконфликтното съчетание на готика, неокласицизъм и модерно строителство, на море, хълмове и планина. Градът е бил избран за столица на Световното изложение през 1888 и през 1929 г. - представете си какво динамично промишлено развитие е имал, за да бъде предпочетен, както и на Лятната олимпиада от 1992 г. - тук, разбира се, се е намесил роденият в Барселона маркиз Хуан Антонио Самаранч, тогавашният президент на МОК. През 2004 г. там се състоя Световният културен форум, а преди година и половина Барселона стана столица на Средиземноморския съюз, в който влизат 43 страни. Именно изб(и)ран град заради изключително динамичното си развитие през ХХ век. А последиците от тези избори са прекрасни търговски и спортни дворци, образци на архитектурата за години напред.
Барселона е туристическа Мека за младите европейци, американци, азиатци... В този град е имало университет още през ХV век, днес студентите в 7-те университета са над 200 000 души. Това е градът, в който се виждат млади хора, които четат в автобуса, на улицата, в метрото. И това е голяма надежда за бъдещето на града.
Епитафията, която е избрал за себе си Гауди, е повече от скромна - това са думите на влъхвите, съзрели Витлеемската звезда: "Fa Goig" - "Възрадвайте се!" Възрадвайте се, че я има неговата и на десетки други великолепни творци Барселона.

 

Инфлацията удари четвъртвековен рекорд

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 159

Ремонтът на тунелите по "Хемус" се бави

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 159

Газът може да поскъпне с 6% през септември

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

Увеличават се парите в обращение

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

40-годишен връх на инфлацията във Великобритания

автор:Дума

visibility 176

Путин: Западът губи хегемонията си

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 159

Диверсия в Крим срещу военен склад

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 159

Потисната радост

автор:Юри Михалков

visibility 208

/ брой: 159

Повече хора с по-високи помощи за отопление

автор:Аида Паникян

visibility 268

/ брой: 159

Къде са уловките на мобилните оператори

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 159

Как писмо не стигна до получател заради 5 стотинки

автор:Петра Ташева

visibility 172

/ брой: 159

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ