ВЕИ енергията става все по-зелена, но за сметка на домакинствата

Апостол Апостолов,
3eNews

С разрастването на вятърните и слънчевите паркове в Европа все повече се налага мнението, че произведената от тях енергия ще поевтинее за домакинствата. Това за момента не се случва, особено за тези, които са на динамични договори към енергоразпределителните компании и търговците на ток.
В Белгия и Нидерландия, след кризата с Коронавируса, много от домакинствата минаха от класическите месечни сметки към договори за енергия на борсата в сегмента „Ден напред“. Предимството е, че всеки си прави сметка кога да пусне прахосмукачката и дали да зареди електромобила през нощта или на обяд. По някакъв начин всеки си определя и може да си направи сметка дали му е изгодно.

Дотук обаче приключват хубавите моменти в картинката 

С разрастването на парковете нарастват и инвестициите в тях. Същевременно нараства и произведената енергия в и без това нерентабилната електрическа мрежа, каквато е нидерландската. Някой обаче трябва да поеме част от тези инвестиционни разходи. Кой? Разбира се, че потребителят чрез месечната фактура. В двете страни потребителите са допълнително нагърбени с различни данъци като енергиен данък, такса за пренос или допълнителни такси от енергото, за да приеме произведената от домовете „зелена енергия“.
Защото се получава така - вместо да ти плащат - ти плащаш, за да се отървеш от зеления ток. "Следователно отрицателната цена на електроенергията на пазара рядко води до отрицателна цена на електроенергията в домовете на хората", казва енергийният експерт Мартин Висер и продължава с разясненията, които обаче никак няма да се харесат на домакинствата.
В близко бъдеще потребителите ще поемат все повече разходи за електрическата мрежа, което ще увеличи тарифите. Субсидиите за производство на слънчева и вятърна енергия също ще бъдат възстановени от данъкоплатците. В резултат на това енергията няма да поевтинява, но ще става в микса на страните все по-зелена, казва експертът.
В някои страни от Западна Европа, сред които Белгия и Нидерландия, най-старите вятърни паркове все още получават субсидии, но тези схеми в един период ще започнат да отпадат от държавните политики. Например, най-новите вятърни паркове след 2023 г. вече няма да получават никаква субсидия за производството на електроенергия в часове с отрицателна цена и разходите трябва да се поемат от съответните компании и пак от потребителите.
На въпрос какво е тогава решението, експертът, пък и аз от личен опит от няколко месеца като ползвател на няколко соларни панела, сме единодушни за изобилието от генерирана енергия в батерии за съхранение, които могат да поемат част от пиковата консумация през вечерните часове. При инвестиция от около 2000 евро може да бъдете спокойни и да пускате печка и прахосмукачка на воля и без да се притеснявате за час пик. И токът ви не е отишъл напразно.
От тази година Белгия разреши plug-and-play соларните панели, а, както вече сме разказвали в 3e News, тези системи бележат бум в цяла Европа. Поставени на балкона, позволяват бързо и лесно използване на слънчевата енергия, без сложни инсталации. А за притежателите на домашни зелени станции 2025 година е била доста дашна на ток от вятър и слънце спрямо 2024 г., показва разпространена справка на нидерландската телевизия Ер Те Ел.
До 16 септември в ниската земя е имало 535 часа с негативна цена на електроенергията. В момента, тълкува графиката Висер, има повече търсене, отколкото предлагане и цената е отрицателна за по 10-13 часа на ден. Вятърните паркове са били принудени да изключат с ясната идея за загубата на енергия. По данни на експерта заради спрените перки 10% от зелената енергия се губи в микса. „Решението: батерии и генериране на водород. Но за това сме все още твърде далеч“, завършва коментарът на енергийния специалист.

Ако разтворим по-широко енергийната карта 

и производствения капацитет на „зелените“ централи, ще видим, че не само в Белгия и Нидерландия, но и в световен мащаб се очаква произведеният ток да се превърне в най-големия източник и да изпревари въглищните централи, ако метеорологичните условия го позволят, пише в последния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитиран от изданието Strategic Energy.
Тези огромни количества енергия поставят пред страните дилема за нейното съхранение. Един от възможните отговори бе даден на Международния панаир: мащабни проекти за съхранение на енергия. Директорът на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Димитър Зарчев говори за нова реалност - доминация на ВЕИ и огромни трансгранични потоци, което поставя на дневен ред въпроса за балансирането и съхранението.

За балансиране и съхранение вече се говори не само сред енергийните специалисти, но и сред властимащите в Брюксел. Баланс и батерии се чуха и от устата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в годишната реч пред Европарламента за приоритетите и състоянието на съюза. Мисли се вече за отделяне на милиарди евро за батерии за съхранение и за чисти технологии.

Европейските институции са все длъжници 

пред енергийния бранш и по отношение на още един въпрос: колко време ще е нужно, за да се ускори най-после енергийната трансформация.
Европейските електропреносни оператори не са подготвени да отговорят на енергийната трансформация, необходима за постигане на климатичните цели за 2030 г., се отбелязва и в доклад на Beyond Fossil Fuels в сътрудничество с E3G, Ember и Института за енергийна икономика и финансов анализ, в който са анализирани практиките и плановете на 32 електропреносни оператора в 28 държави. Проучването заключава, че европейските електроенергийни мрежи продължават да бъдат едно от основните препятствия за внедряването на чиста енергия, като 1700 GW възобновяема енергия са блокирани в опашки за свързване, т.е. чакат да бъдат интегрирани в системата. Тази цифра представлява повече от три пъти повече от необходимото за постигане на климатичните и енергийните цели на Европейския съюз за 2030 г.
В доклада се отбелязва, че през 2024 г. само в седем европейски държави са били съкратени 7,2 млрд. евро от производството на възобновяема енергия поради ограничения в капацитета на електропреносната мрежа. Тази ситуация не само парализира инвестиции за милиони долари, но и компрометира енергийната сигурност на континента, като поддържа силна зависимост от изкопаемите горива. „Европа се нуждае от мащабно разширяване на електропреносната мрежа, за да увеличи производството на възобновяема енергия, да стимулира икономическия растеж и да се освободи от рисковите пазари на изкопаеми горива“, казва Джулиет Филипс, активист за Beyond Fossil Fuels. 

*Авторът е кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс