22 Септември 2019неделя20:13 ч.

Бойна слава

Великата победа беше извоювана от народа!

Съветските хора показаха небивало в човешката история единство и масов героизъм в борбата срещу фашизма

/ брой: 137

автор:Николай Методиев

visibility 3372

"Вставай страна огромная..." - с този неофициален химн от Белоруската гара на Москва потеглят за фронта воинските ешелони. "...Вставай на смертный бой...", пее въоръженият народ, вдигнал се в защита на родината.
Изпраща ги и знаменитият плакат "Родина-мать зовет" на грузинския художник Ираклий Тоидзе - символ на единството на съветските народи.
В словото си пред участниците в парада на 9 май т.г. в Москва президентът Медведев изрази признание към Рузвелт, Сталин и Чърчил за ръководството на войната срещу нацизма, но подчерта, че истинската победа е извоювана от руския и от другите народи на СССР, показали небивало в историята единство, мъжество, масов героизъм.
 

Знаменитият плакат "Родината-майка зове" на грузинския художник Ираклий Тоидзе

На 22 юни, 4.45 ч. сутринта

18-а танкова дивизия на Вермахта форсира река Буг и влиза на територията на Съветския съюз. Директивата на ОКВ на Вермахта е Ленинград да бъде превзет до края на юли, Москва - до края на август; до септември-октомври Вермахтът да достигне Урал и източната кампания да завърши.
Ленинград да бъде потопен от водите на Балтийско море; на Червения площад в Москва да се проведе парад на победителите, приеман лично от Хитлер на трибуната на Мавзолея на Ленин.
Но още в началото се появява засечка - гарнизонът на Брестката крепост оказва ожесточена съпротива. Танковите части не могат да превземат крепостта в движение, оставят я в тила си и повече от два месеца Брест задържа една дивизия на Вермахта.
 Франц Халдер, началник на Генералния щаб, пише в дневника си: "...Очакванията, че русите няма да окажат сериозна съпротива, не се оправдаха. Сражават се яростно, до последния човек..."

И българският генерал Владимир Стойчев (крайният вдясно) участва в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 г. заедно с командващите на III украински фронт

От руска страна полковник Федюнински е категоричен: "...Нападението беше неочаквано, но ние ще се бием така, както никой никога не е виждал!"
Насочени към Москва, частите на фон Бок достигат Смоленската отбранителна линия на 12 юли, но срещат решителна съпротива. Сблъскват се и с оръжия, неизвестни до момента за Абвера: на 15 юли около градчето Рудня се появяват знаменитите "катюши", които немците наричат "адска месомелачка" - оглушителен рев на опашати комети разтърсва въздуха. Ефектът от експлозиите на десетките реактивни снаряди надминава и най-силната артилерийска канонада.
"...Огнени кълба засипваха немските позиции. Войниците и офицерите напускаха окопите си и се втурваха да бягат. Картината беше ужасна. Оттеглихме се и ние, които бяхме в предните позиции..." - разказва боец от съветското бойно охранение.
През 1916 г. полковник Ив. Платонович Граве, старши преподавател в Артилерийската академия, изобретява реактивно оръдие, което работи с бездимен барут. Никой не му обръща внимание. Продължава да работи, усъвършенства го и през 1924 г. получава съветски патент. Така се родила артилерийската рама, която на определен периметър изпепелява всичко.

Съветски танкове Т-34 в най-голямото в историята на човечеството танково сражение - при Курск


Широко приложение намират картечните пистолети. Появяват се през 30-те години на миналия век, но Сталин е против, смята ги за "бандитско оръжие". Опитът от финландската война обаче променя отношението. През 40-те години се внедрява моделът "Дегтяров", неговият ученик Георги Шпагин го усъвършенства - прави го по-ефикасен и по-сигурен - и е внедрен широко. Произведени са повече от 6 млн. броя.

Най-масовото артилерийско оръдие

е дивизионното ЗИС-3, което се налага като истински шедьовър на технологичност и сигурност. А на базата на ЗИС-3 и лекия танк Т-70 е създадена САУ-76, която в най-тежките дни на войната подкрепя пехотата.
 След завършването на Техническия институт в Ленинград Михаил Кошкин работи в редица автозаводи, увлича се по танкостроенето и сам започва да конструира неизвестен дотогава модел - знаменитият Т-34. Трябва да преодолее много препятствия - бюрокрацията, недоверието на други конструктори и даже висши военни.
Най-важното за един танк са неговата огнева мощ, бронезащита и маневреност. Кошкин съумява да намери "златното сечение" в неговата изумителна простота и балансираност. Английският танков конструктор Орджил смята, че Кошкин е успял да постигне "рационален здрав смисъл". Оказва се, че танковата промишленост на Райха е неспособна да наподобява Т-34 - няма автоматите на академик Евгени Патон за скоростно заваряване "под флюси", не може да произвежда серийно и изпреварилия времето си алуминиев дизелов двигател.
 В най-голямата танкова битка на Прохоровското поле край Курск се сблъскват 2400 танка - Т-34 се среща с немските "тигри" и "пантери". В книгата си "История на Втората световна война" генерал Курт фон Типелскирх признава: "...В битката при Курск танковите сили на Вермахта бяха стрити на прах..." А немският военен историк Валтер Гьорлиц смята, че Сталинград бил повратен пункт в политико-психологически план, но поражението при Курск и Белгород е повратен пункт от чисто военна гледна точка. След като печели битката

при Курск, СССР фактически печели войната

В областта на самолетостроенето работи плеяда талантливи конструктори - Илюшин, Микоян, Лавочкин, Поликарпов. Самолетът Ил-2, наречен "летящ танк", се утвърждава като изключително ефективно средство за борба с немските танкови съединения; изтребителите МИГ и Ла-5 превъзхождат немските "месери".
Уникален обаче е случаят с Андрей Туполев, Владимир Петляков, Сергей Корольов и други конструктори. Като "врагове на народа" те работят в специален затвор на НКВД, наричан "харагата на Туполев" - жаргон, с който обозначавали трудовите лагери за научни работници.
Групата на Петляков създава пикиращия бомбардировач Пе-8 и Ант-12, който с радиуса си на действие 2500 км и скорост 430 км е равностоен на американската "летяща крепост" Б-17.
Тук е и бъдещият академик Сергей Корольов - разработва ракетните системи, които само след 10 години достигнаха Космоса.
Старейшина обаче е Андрей Туполев - класически конструктор, той с един поглед вижда конструктивните недостатъци на даден самолет, а вечер нахвърля оптималния силует на изтребителя-бомбардировач 103-Б. Теоретично върху

верижната реакция при разпадането на атомното ядро

в Съветския съюз работят в Харковския и в Московския университет. Физико-химиците Фльоров и Петржак откриват спонтанното деление на урановото ядро. Обръщат внимание, че публикациите по тази проблематика в западните научни списания са внезапно прекъснати - симптом, че са засекретени и се пристъпва към създаване на атомно оръжие.
От Главния щаб на партизанското движение предоставили дневник на убит немски офицер, който търсел уранови залежи в окупираните територии. Съветското разузнаване информирало за атомните разработки на нацистка Германия, за пренасянето на английската ядрена програма в САЩ и за строго засекретения американски "обект Манхатън", който работи за практическа реализация на атомна бомба. И през 1943 г. екипът на Игор Курчатов започва работа, замаскиран като топлотехническа лаборатория.
В Академията на науките се разработват над 200 теми, свързани с отбраната - от радиолокацията до артилерийската стрелба, от вибрацията на самолетните елерони до обезвреждане на фугасните бомби и др.
Институтът на Евгени Патон създава уникална технология за заваряване на лигирана стомана, разработва и методика за обезвреждане на електромагнитните мини, с които немците изпълват Балтийско, Северно и Черно море.
 Първите криогенни технологии - сплав от стомана и лед, се изпитват на "Пътя на живота" по Ладожкото езеро, единственият път за снабдяване на обсадения Ленинград.
След битката пред Москва, ако нещо е нараснало, това е ненавистта към немците. Когато освобождават редица градове и села, съветските бойци нагледно виждат немския "нов ред". В градчето Истра са оцелели само три къщи; старинният Новоерусалимски манастир е взривен; в градове и села все още стоят бесилките с обесените партизани. Немците владеят такива руски градове като Новгород, Псков, Смоленск, Ясна поляна на Толстой и Петродворец, Орел и Щигрих - старинните тургеневски места, най-руските от всички руски земи.

 Навсякъде грабят, убиват, безчинстват

От времената на татарското нашествие никога Русия не е изпитвала нещо подобно.
Гневът и ненавистта към немския фашизъм пробуждат националната гордост и националната болка, ярко изразени в литературата, музиката и публицистиката.
Огромна популярност получават стиховете на К. Симонов, особено "Убий го!" и знаменитото "Чакай ме!":

Чакай ме, ще се върна.
Само много ме чакай...!

С чувство за приближаваща смъртна опасност е проникнато стихотворението "Мъжество" на Анна Ахматова:

Знаем какво лежи на везните...
Часът на мъжеството е ударил.
И мъжеството няма да ни напусне...

Борис Пастернак пише за колосалната, надменна, безчовечна "разголена сила на злото", нахвърлила се върху съветските хора. Темата за злото, но и за решимостта на Ленинград да се бори развива Шостакович в епохалната "Ленинградска симфония" - първите акорди зазвучават на пианото му през септември и заглъхват през ноември 1941 г. Филхармонията я подготвя за малко повече от месец и през януари 1942 г. е нейното премиерно изпълнение в обсадения Ленинград.
Оркестрантите излизат в неизменните черни фракове, белоснежни ризи и папийонки при минус 30 градуса. Публиката е във валенки, ватенки, полушубки. Концертът се предава по всички радиостанции на Съветския съюз, приемат го в Лондон, Париж, Ню Йорк, Вашингтон. Като предвестник за възмездие го слушат и в Берлин.
Безразделно доминират две чувства - любов към Русия и ненавист, която в черните дни на август-септември 1942 г. се превръща в ярост. Голяма роля за повдигане духа на съветските хора играят статиите на Иля Еренбург - всеки войник в армията ги чете, партизаните в тила на немците сменят трофеен пистолет за изрезки на неговите статии.
През юли 1942 г. той пише: "...Помним всичко! Разбрахме - немците не са хора! От днес думата немец за нас ще бъде най-страшно проклятие... Няма да говорим! Няма да се възмущаваме! Ще убиваме!..."
Голямо морално въздействие оказват и произведенията на Ал. Сурков, Ал. Толстой, Маргарита Алигер, Олга Бергхолц и др. И се помнят подвизите на обикновените съветски хора - капитан Николай Гастело, Зоя Космодемянская, Марите Мелникайте, Александър Матросов, Ал. Мересиев, 28-те панфиловци, застанали срещу танковете на Гудериан.

Планът на Вермахта за лятната кампания през 1942 г.

е твърде амбициозен - завземане на петролните райони на СССР.
От 8 до 21 юли въздушният корпус на Рихтхофен бомбардира Ростов на Дон (Хитлер го нарича "врата за Кавказ") и армейските позиции. През нощта на 23 срещу 24 юли последните взводове прекосяват Дон на салове, на автомобилни гуми и даже на обикновени греди. След като превзема "вратата на Кавказ", Вермахтът насочва групировката на Паулус към Сталинград, а групировката на фон Клайст към Кавказ. Достигането до Каспийско море, завземането на Баку и излизането на черноморското крайбрежие трябва да стане мълниеносно - до края на август. Немците разчитат на национализма на грузинците, на мюсюлманите - чеченци, ингуши, калмици, кабардино-балкарци и на донското и кубанското казачество. Издигат и идеята за държава Велик Туран, която да обхваща цялото Закавказие.
В същото време съветските бойци, моряци и местното население извършват огромна отбранителна работа - копаят противотанкови ями, оборудват позиции, повалят вековни дървета по пътищата, които водят към Туапсе и Владикавказ, на високопланинските превали, по цялото протежение на Военногрузинския и Военноосетинския път, които пресичат главния Кавказки хребет.
Единственият удобен проход за Туапсе, т.нар. Вълчи врата, минава по долината на река Псекупс. На яростните атаки на една гренадирска дивизия устоява полк от Иркутската дивизия. Обходни пътеки по теснината няма, проходът е миниран и танкове не могат да минат.
Отбраняващите се имитират отстъпление с бой и увличат почти цялата дивизия в теснината - на 10 немски батальона противостоят 6 руски, но на тяхна страна са изненадата, кинжалният картечен и артилерийски огън от околните височини. Сражението продължава до самата нощ. Ожесточена ръкопашна схватка се завързва на изхода, но преградният батальон здраво затваря изхода. Немците загубват повече от половината си войници, десетки оръдия и минохвъргачки, стотици картечници, автомати, винтовки.

Вълчите врати са плътно затворени

Горийската стрелкова дивизия, комплектована от грузини, руси, украинци, арменци, спира настъплението на немците по посока на Налчик и Владикавказ. На 25 октомври танковите части на Клайст пробиват фронта и Радио Берлин съобщава: "...Пред немските войски се разкри котловина, в която е съсредоточена вражеска групировка. Операцията по нейното унищожаване започва."
В обкръжение попада именно Горийската дивизия - трябва да се бие и да бъде унищожена или да прекоси високия близо 4 хил. метра планински хребет. Започва да се изтегля през прохода Донгуз Орун Баши на 3800 м височина. На върха вече има двуметрови снежни преспи, заледени участъци и бушуват виелици. Но като води ожесточени ариегардни боеве, дивизията извършва десетдневен преход като изнася цялата бойна техника, ранените и около 30 хил. глави едър рогат добитък.
Между две паралелни планини се намира долината на река Терек и т.нар. Елхотовски врати, които водят директно към Владикавказ. Тук съветските войски застават "на смърт". Клайст заобикаля Елхотов и стига до селището Гизел, на подстъпите на Владикавказ. На 9 ноември натискът му достига връхната си точка - само за един ден братята Остапенко унищожават 21 танка, затворени в едно укрепление, петима грузински бойци спират настъпващата след танковете пехота и в ожесточени сражения издържат пет денонощия. Петро Барбаш закрива с тялото си бункер, който обстрелва съветските позиции.
На 10 ноември започва контранастъплението на съветските войски - разгаря се знаменитото 12-дневно сражение при Гизел, в което немците отчаяно се опитват да спасят своите дълбоко напреднали части.
Ликвидацията на Гизелската групировка принуждава Клайст да премине към отбрана, но на 22 декември

започва тоталното му бягство от Кавказ

В завзетите територии немците успяват да създадат малка политическа и военна агентура - мюсюлмански полк от чеченци, ингуши, калмици; племенен вожд, живеещ високо в планината, изпраща великолепен бял жребец, личен подарък за Хитлер. Но като цяло надеждите, възлагани на мюсюлманския и казашкия сепаратизъм, се провалят напълно. Стотици хиляди мюсюлмани и казаци воюват в редовете на Червената армия.

----------

Победата е ознаменувана с издигането на съветския флаг над Райхстага. И тук любопитен епизод. В Ялта Сталин постига договореност със съюзниците червеното знаме да остане да се вее над Райхстага за вечни времена. По време на студената война това не е приемливо. И проблемът се решава прагматично - американски милиардер купува купола заедно със знамето и го пренася в своето имение в САЩ, където стои и до днес.
 На 22 юни 1945 г., след Парада на победата и захвърлянето на пленените знамена в подножието на Мавзолея на Ленин, на тържествения прием в Кремъл Сталин заявява: "...Ние отдаваме заслуженото на маршалите и генералите, които водеха войниците си в боевете, но истинската победа беше извоювана от великия руски народ и от другите народи на Съветския съюз. Без тях победата над фашизма не би била възможна!"




 

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ