20 Ноември 2019сряда14:01 ч.

худ. Людмил Асенов

Антология

Белетристика

Велосипед марка "Бианки"

Разказ от Борислав Бойчев

/ брой: 200

автор:Дума

visibility 550

И велосипед "Бианки" съм карал. Имах такъв велосипед. И го карах още през ония години, когато всичко беше с купони и с комисарска бележка. Хората доизносваха дрехи отпреди войната, магазините празни като след обир, а пък аз на велосипед "Бианки". Отговорен другар, ремсов активист от околийски мащаб. И най-важното - оратор, речи държах. Друг беше народът тогава, обичаше на събрания да ходи и речи да слуша, а ние, ораторите, все не достигахме. Народът нас ни тачеше, на ръце ни носеше понякога. От едно събрание излизам, на друго влизам, още не съм се озърнал да видя на кого ще говоря, а някой наш другар вече размахва каскета за тишина и обявява, че оратор от Околийския комитет на Ремса сказка ще държи за международното положение. Аз само си поемам дъх издълбоко, тръсна перчема и като се провикна:

- Другари-и-и-и! Днес, когато светът е разделен на два лагера!...

По онова време все за двата световни лагера се говореше. И моята реч беше за това. Опекъл си я бях, за всякакъв случай прилягаше, обикалях с нея където потрябва - митинг било, предизборно събрание, събор, аз съм на линия. Ония думи - наредени в мен като в патрондаш, от сън да ме вдигнеш и съм готов.

Тъй вървеше животът тогава - събрания, речи. След всяко събрание - танцова забава, на която все някоя наша скромна другарка ще се престраши да те покани за едно танго.

Обикалям из града и околията с моята реч, ала усещам, че у мене има сили, че мога да дам още за идеята, повече хора могат да чуят тази реч, само да има с какво да пътувам. Все пеша, все пеша, времето ни в път отива. А в същото време до отсрещната врата на Околийския комитет на Ремса по цели дни си стоеше облегнат нов-новеничък велосипед от световноизвестната марка "Бианки". "Велоремонтна работилница" - фирмата още висеше над вратата. Собственикът гуми лепял навремето, счупено заварявал, купувал и препродавал. Двама работници за собствена експлоатация имал. С една дума - индивид. И все изпод вежди ни гледа и рови, против нас рови.

Една сутрин съм станал рано и го наблюдавам от капандурата на тавана, защото аз квартира нямах и живеех на тавана на Околийския комитет. Излиза от къщи, ама се наконтил. Не се носи като другите скромно, ами с бяла копринена риза, изгладена, трепери на него. И панталонът му нов и той изгладен. Изобщо буржоазна работа. Защипа си крачола с някаква тенекийка, метна се на велосипеда и запраши. Гледам аз целия този пейзаж, значи, и усещам как кръвта нахлува в главата ми и започват да ми се въртят следните изречения: "Замфире, Замфире, омразният капитал се разхожда с велосипед "Бианки", а пък ти, функционер от околийски мащаб, оратор и прочие, бъхташ пеша. Докога, Замфире, ще се търпи това положение? Докога нашите селски другари ще се превиват за една политическа реч за двата лагера и да няма кой да им я произнесе? Слънце да си, не можеш огря навсякъде, краката ти вече се подгъват от ходене, а капиталът се разхожда с велосипед "Бианки".

От този ден мира нямах, велосипедът от ума ми не излизаше, а нощем се сънувах все на него - ту го карам по обикновеному, ту взема, че литвам направо над баирите. Прищипал съм крачолите с иглянка, а на гърдите вестник да не простиват, и летя по централната улица. Къде, къде, че право в девическата гимназия. Ученичките строени като за празник, бели, румени, засмени и всички ме гледат особено, а пък аз реч им държа. Без ръце карам, пуснал съм кормилото, между редиците се провирам и моята реч им държа.

- Другарки, казвам, светът вече е разделен на два лагера. Но вие бъдете спокойни, уроците си гледайте, има кой да мисли за това.

Един ден не издържах и пред целия ремсов състав казах каквото ми беше на душата.

Другари, рекох, докога в нашия град ще се търпи класовата неправда? Докога, казвам, на ремсовия функционер краката ще отичат от ходене, а в същото време една дребна буржоазия ще върти педали и ще се разхожда мазно, мазно по централната улица с велосипед "Бианки"? Докога, казвам, ще ходи по своите частни експлоатации и ще идва след това да ни ражда стихийно капитализъм?

И им разказвам цялата история. Нищо не ми се отговори тогава. Не мина и седмица, секретарят ни вика по спешност. Весел, все към мене поглежда и ми подмигва. Щом попита имало ли между другарите някой да знае да кара велосипед, вече разбрах каква е работата. Ха, сега, де, аз самия като не знам да карам! Преди да отида в града, на село бях бръснарче, интелегенция???,  с бръснарска техника съм боравил и прочие. Не се много колебах.

- Има такива другари - рекох и всички разбраха кого имам предвид. Мене си.

Каква била работата. Отгоре, от центъра, отпуснали велосипед по наряд, но комитетът нямал пари, то за заплати нямаше, че за велосипед. Та ако някой ги има тези пари, нека ги брои и велосипедът става негов. Велосипедът си е негов, но на общо ползване, всички ще го карат, по другарски. Съгласен ли съм бил на тези условия. Като знаех колко селски другари чакат да чуят нещичко за света, за двата лагера и каква радост ще е за нашите скромни другарки по места да изтанцуват по едно танго с мене, готов бях на всичко.

С парите срещнах затруднение. Где толкова пари на куп, но се сетих, че старият на село има едно малаче с прерязана опашка. Ще го продадем, викам си, и макар да е стока с кусур, все ще хванем пари колкото за този велосипед. Старият ми направи малко въртел. Че като кипнах. И ти ли, рекох си, си се вкопчил в твоя частен сектор, не виждаш ли, че светът се е запалил, разделил се е на две и се чудим как да го оправим, а ти, като някоя дребна селска буржоазия лееш сълзи за някакво краставо малаче без опашка.

На третия ден не издържа, предаде се, малачето си мина по реда, парите изпратихме телеграфически, а само след седмица време пристигна и самият велосипед. Нов-новеничък и при това от световно известната марка "Бианки". Кой разбира от тия работи, той знае за какво става дума. "Бианки" - скорост и здравина, ръчни спирачки, свободен венец, гуми-подгъвач и прочие.

Вечерта го получих, сглобих каквото имаше за сглобяване, гумите напомпах, излъсках го и тъй не мигнах тази нощ. Сън не ме улови, осъмнах на капандурата на тавана. План имах. Макар да бързах час по-скоро да поема към далечните села на околията, реших най-напред да покажа на оня индивид, че и други вече имат велосипед "Бианки", че и други въртят педали и не ходят по някакви частни експлоатации, а отиват да държат своята политическа реч за двата световни лагера. Изчаках го и щом се появи, изтичах, грабнах велосипеда и преметнах крак през рамката.

Най-после удари и нашият час. Единият крак на педала поставям, а другия е още на земята, задържа, а седалката поскърцва под мене. Готов съм значи и звънеца натиснах. Нарочно позвъних, заради оня, ей такива очи опули. Почакай, викам си, почакай, ти още нищо не си видял, свърши твоето царство, ей сега ще прелетя край тебе като куршум и много има да ме гледаш в гърба и да ми гълташ пушека във всяко едно отношение. Понечих да потегля и да си призная, в този момент ми дойде малко страх. До това време и кон бях яздил, и магаре, и биволица, а веднъж на село, при един бас, и един нерез яздих, само велосипед не беше ми се случвало. Та страх ми дойде, но то беше само за миг. Като си помислих за оня класов индивид, дойде ми кураж и самолет да подкарам.

Улицата стръмна и щом отлепих другия крак от земята, велосипедът марка "Бианки" тръгна сам. Върви, позасилва по стръмното, аз си седя спокойно, седалката поскърцва под мене, покрай ушите ми взе ветрец да подухва. Че то не било кой знае какво карането на велосипед, баирът стръмен и засилва, засилва, и къщи, огради, стълбове преминават край мене. Натиснах звънеца повторно, всичко си е наред, оставаше само най-важното: да профуча край оня гордо и с отмъщение. Ала забелязвам, че колкото отива надолу и се засилва, все повече бие встрани, не върви по средата на улицата, ами криви все към портата на оня индивид. Помъчих се да го отклоня, местя си погледа на другата страна, дано и колелото разбере и да кривне натам, ала не - лети направо към чуждия велосипед. Като добиче, което търчи към друго добиче. Сърцето ми се сви, скърцам със зъби, всякак се мъча да го отклоня, а виждам, че и индивидът се изплаши и хукна встрани, да е по-далече. "Спирачките" - сетих се тогава, но докато ги напипам, предното колело се сплете с неговия велосипед. Какво е станало после - не помня. Когато се сабидясах, краката ми сякаш трион ги реже, а дланите ми огън ги гори, а на всичко отгоре и нещо ме души. Отворих очи и какво да видя. Главата ми навряна между спиците на чуждия велосипед, краката ми омотани о нещо, а над мене - надвесен самия индивид, разярен, крещи, замахва с юмрук. Посяга ми. Но само се изрази.

- Като си решил да си трошиш коравата селска глава - троши я, но защо изпочупи и моето колело...

Не му отговорих нищо. Ами, ще му отговарям, дай му на него да се заяжда класово. Да съм аз изправен на крака, да не съм наврян в мръсния му велосипед, с един поглед ще го прикова, ала съм възпрепятстван физически и затова исках кротко и на ясна политическа основа да се разберем. Започнах спокойно и тихо, да не чува целия квартал, казах му най-напред, че света е разделен на два лагера, казах му го да се вразуми, да спре, защото аз като политическо лице, и моите другари от РМС, така оценяваме международното положение и прочие, ама то индивид, разбира ли ти от политика и от международно положение, дай му на него да те тътре по улицата пред толкова народ. Най-после ме пусна, но пак показа своята омраза към нашата идея. Грабна моя велосипед от прочутата световна марка "Бианки", вдигна го високо над главата си и с все сила: фрааас о земята. Въздържах се и добре направих, иначе не зная какво можеше да произлезе. Вдигнах си велосипеда, а то, какво да река, колелетата му на осморки, метнах го на рамо, понесох си го, а след мене падат и дрънчат счупени части. Не издържах, на това място не издържах, и тъй както бях на другия тротоар, обърнах се към оня индивид и го предупредих:

- Не се изпречвай повече по нашия път!

Карал съм, велосипед "Бианки" съм карал. През онези години, когато всичко беше с купони и с комисарска бележка, когато народът обичаше да слуша речи за международното положение, а светът беше разделен на два лагера...

Имал съм такъв велосипед. Още ми седи за спомен от онова славно време, на село е, виси на една греда под сайванта. Колчем си отида, старият не забравя да ми го посочи:

- Помниш ли, вика, онуй малаче с отрязаната опашка? И се смее.

Велосипед "Бианки"! Имал съм и съм го карал!...

Турция въвежда данък за хотелско настаняване

автор:Дума

visibility 275

С 2 ст. на киловатчас поскъпва токът

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 223

От ИПИ прогнозират по-високи местни данъци

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 223

14% ръст на заемите от бързи кредити

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 223

Борис Джонсън победи в дебата с Джереми Корбин

автор:Дума

visibility 138

Евросъюзът договори бюджета за догодина

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 223

Брюксел съветва Киев да купува газ от Русия

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 223

ЕС и САЩ на различни позиции за Израел

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 223

Успех без фанфари

автор:Георги Георгиев

visibility 420

/ брой: 223

Възкръсналият свидетел

visibility 393

/ брой: 223

Датата

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 223

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ