Велосипедът - на две и едно колела, винаги на мода

Първият велосипед е измислен преди 200 години, но с пълни сили продължава и днес да се променя и усъвършенства. Последният хит е невидим велосипед - изобретение на Джими Куехнл, работещ в компанията "Wonder woman". Конструкцията на возилото е напълно прозрачна, виждат се само веригата, лагерите и гумите. Необичайният велосипед е направен от прозрачния материал лексан, отличаващ се с особена здравина. Според дизайнера това е нещо средно между скулптура и средство за придвижване. Оригиналното изобретение се допълва от "невидими" дрехи и шлем. Наред с традиционните модели, съществуват и други атрактивни, сред които сгъваеми и електрически. Електровелосипедите са предпочитани заради своята безшумност и икономичност. Осигуряват пробег от над 50 км с едно зареждане на батерията и са изработени от качествени материали.
Днес по света има над един милиард велосипеда, което го прави най-масовото екологично превозно средство. То е и най-ефективното с оглед на енергията, т.е. има най-висок КПД. От механична гледна точка около 99% от енергията, създадена от велосипедиста, се предава на въртеливото движение на колелата. Средната скорост на колоездача е 15-25 км/ч.
Първият български велосипед e наречен "паяк". Той е направен от Гено Стоянов-Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора, през 1880 г. В негова чест местните отбелязват "Ден на велосипеда".
 

Пиер Лалман със своето изобретение през 1870 г.

Велосипедът - от френски ve'locipe`de, на латински - velox - бързи, и pes - крака, или просто колело, както го наричаме у нас, възниква в Европа още през XVIII-XIX век. Най-старите модели са доста по-различни от днешните, но и те имат рама, свързваща две колела, кормило за управление, седалка и педали за задвижване.
Сведенията за велосипеди до 1817 г. се оказват в повечето случаи недостоверни. Рисунките на двуколесното превозно средство с кормило и предавка, приписвани на Леонардо да Винчи и на неговия ученик Джакомо Капроти, според мнозина са фалшификация. Многобройни изобретатели дават своя принос за прототипи, които се наричат дрезини. Те са направени от немския професор барон Карл фон Драйс. Приличат много на днешните колела - имат кормило, но са с дървена рама и без педали.

Невидимият велосипед е истинска атракция

В началото на 1860 г. французите Пиер Мишо и Пиер Лалман представят нов дизайн на колелото, в който включват кривошип и педали на предното колело, което е малко по-голямо от задното. Други майстори пък използват задвижване на задното колело. Един от тях е шотландецът Томас Маккал през 1869 г. Основните материали са желязо и дърво. По-късно започват да се използват стоманени тръби за конструкцията и гуми, изцяло от каучук. Тези велосипеди са трудни за управление поради високата седалка и недоброто разпределение на теглото.
Впоследствие намалява диаметърът на предното колело и седалката се изтегля по-назад. Остава обаче проблемът с управлението и въртенето на педалите на предното колело. Джон Кемп Старли, Лоусън и Шерголд решават този проблем, като въвеждат веригата, която съединява кривошипа. Този вид модели, макар и миниатюрни в сравнение с предишните, имат по-добро разпределение на тежестта, много по-ниска и удобна седалка, както и по-добра обща безопасност. Моделът на Старли "Роувър" от 1885 г. се смята за първия съвременен велосипед. Малко след това е прибавен колът за седалката, което прави дизайна почти идентичен със съвременния. Следващите подобрения водят до "Златната епоха на велосипеда" през 1890 г. Тогава се появяват и първите алуминиеви колела. През 1888 г. Джон Бойд Дънлоп въвежда първата пневматична гума, която става универсален стандарт. Първият лигерад (колело, което се кара в легнало положение) излиза на пазара през 1895 г. Появява се и муфата. Тя предотвратява връщането на движението към задвижващата част, позволяваща на ездача да се движи по инерция. Това изобретение води до друго - спирачките, наречени торпедо или контра. А ръчните спирачки са нововъведение от 1905 г.
Велосипедът е първото механично индивидуално превозно средство. След шевната машина той е вторият технически продукт в серийно производство. За първи път е пуснат през 1917 г. в Манхайм и 1918 г. в Париж. В началото на XX век колоезденето става масово, както за удоволствие, така и за работа. От този период датират и първите механизми за превключване на скорости, но още са много несъвършени. Съвременният превключвател на скорости е изобретен едва през 1950 г. През 70-те г. велосипедите започват да се правят от титан и карбопластика. През 1983 г. се появява велокомпютърът.
Пощенските служби на много страни работят с велосипеди от края на XIX век. Пощенската система във Великобритания ги използва от 1880 г. Полицаите също предпочитат велосипеди за патрулиране из улици и паркове, особено в селските райони. Те се използват и във военното дело. По време на война с тях се предават важни съобщения. Специалните части патрулират железопътните пътища с помощта на велодрезини. По-късно съюзниците вземат за своите операции парашутисти, екипирани със сгъваеми велосипеди. В цирка са популярни триколесните, двуколесните и едноколесните. Любопитни са и тези с четири колела.
Велосипедите през XXI век не само, че не излизат от употреба, но стават още по-актуални - за спортуване, развлечение и работа. Провеждат се и много международни състезания. Най-популярният и най-стар международен пробег е 1200-километровият "Париж-Брест-Париж", проведен за първи път през 1891 г. Най-престижното велосъстезание е "Тур дьо Франс", което датира от 1903 г.
Спадът на интереса съм колелото започва с изобретяването на автомобила. В САЩ през 40-те г. то се смята за детска играчка. Интересът към него се възобновява бързо през 60-те г. във връзка с екологичните движения и желанието за по-добър здравословен живот. И така до днес велосипедът не излиза от мода.