Венера отново на мушката

След дългогодишно забвение обвитата в супернажежена отровна атмосфера Венера отново е на дневен ред: НАСА съобщи, че

планира поредното й изследване

"Високотехнологични летателни апарати - аеростати, специални самолети и др., ще събират информация за химичния състав и циркулацията на венерината атмосфера, както и за перспективите на или под повърхността на съседната планета да съществува живот", каза пред американското списание Scientific American ръководителят на проекта Джеймс Катс. "Става дума за платформа, която ще работи в горните слоеве на венерината атмосфера", допълни ученият.
Въз основа на резултатите от изследването, предвидено за 2020 г., ще се изготви доклад, който ще бъде предоставен през 2022 г. на НАСА и Конгреса на САЩ. Целта е финансиране на бъдещи мисии до Зорницата. По всяка вероятност първата ще е колаборация между Русия и САЩ. Работното й название е Venus-D. Московският Институт за космически изследвания ще предостави орбиталния и спускаемия модул, а НАСА - самолет, последен писък на технологиите, задвижван от слънчевата светлина.
Защо американците и руснаците се занимават именно с Венера? Защо не се съсредоточат изцяло върху Луната и Марс, които са

лишени от пъкъл

- адската атмосфера на Зорницата, нагрята до 500 градуса и състояща се от въглероден двуокис, където вилнеят бурни ветрове?
Двойничката на Земята представлява лаборатория, в която могат да се изследват образуването и еволюцията на планетите. "Много е важно да имаме ясна представа за тях, за да можем да определим кои екзопланети са най-подходящи за възникване и развитие на живот и именно поради това Венера е на мушката ни", обясни Дорийн Глейз, шеф на направлението "Слънчева система" в НАСА.
Дейвид Гринспун, астробиолог от Масачузетския технологичен институт, е категоричен: "Всичко, което научихме за Венера през последните десетилетия, навежда на мисълта, че тя е изключително интересна планета. Компютърното моделиране на атмосферата и климата й в миналото показва, че на повърхността й е имало огромен океан и че тя е била годна за живот през по-голямата част от съществуването си. Биологичната еволюция на Земята може би е като тази на Зорницата". Нещо повече: Гринспун и колегите му предполагат, че Венера вероятно е първата планета в Слънчевата система, където е имало и навярно все още има живот.

Зорницата и Уран - най-опърничави в Слънчевата система

Венера е една от най-големите загадки на Слънчевата система. Ето защо.
Първо, ландшафтът й е изпъстрен с характерни особености, наречени условно венци - пръстенообразни образувания с диаметри от 150 до 600 км. На повърхността на останалите планети от нашата звездна система засега не са открити такива структури. Тяхното предназначение до този момент е неясно.
Второ, радиолокационната апаратура, инсталирана на руски станции от серията "Венера", установи, че от околополюсните области на съседката тръгват образувания, подобни на канали, чиято дължина е няколко хиляди, а ширината - стотина километра. Тези образувания представляват дъги от окръжности с голям радиус. Обаче те липсват в кръг с диаметър 600 км с център съответния полюс. Поведението им е странно - ту се събират в дадена точка, ту се разделят, ту се разтягат като пружина, ту се набръчкват като хармоника и накрая изведнъж изчезват. Дали "каналите" са плод на нечия разумна дейност? Или са се образували вследствие на неизвестни процеси, протичащи сега, или протичали в миналото?
Трето, Зорницата и Уран са "най-опърничавите" в Слънчевото семейство - само те се въртят от изток на запад, останалите "родственички" правят това от запад на изток. С други думи, ако астронавт се намира на Венера, ще наблюдава изгрева на Слънцето на запад, а залеза му - на изток.
Четвърто, движението около собствената ос на съседката е много бавно, а около Слънцето - прекалено бързо.
Пето, атмосферата на Венера се върти 60 пъти по-бързо, отколкото самата тя около оста си.
Засега науката няма обяснения на тези и други мистерии, свързани със Зорницата.