Вертикални хоризонти - тревожен художествен образ

Живописна изложба на Светлозар Стоянов-Свесто e подредена в Галерия за съвременно изкуство "1908". Той е художник, който поставя чрез изкуството си проблеми, свързани с основните човешки ценности, които в нашето съвремие претърпяват драматична трансформация. За него творчеството е своеобразен инструмент, чрез който разкрива своята склонност към философско-метафорично обобщение.
В това ни убеждава и неговата самостоятелна живописна изложба в галерия "1908" в София. Самото название на експозицията - "Вертикални хоризонти", подсказва стремежа на автора да търси философско-поетическата образност, както и неговата нагласа към многопластовата словоформа, към изненадващата метафора. За това говорят и названията на някои от неговите платна: "Между две луни", "Огледало на дъждовна гора", "Въртележка за споделяне на въздишки", "Нежна е нощта" и др. Освен това той представя редом с живописта си и свои лирични стихотворения.
"Хоризонтът е като светла надежда и пътя към него е изпълнен с очакване - обосновава концепцията на изложбата си Светлозар Стоянов-Свесто. - Години наред вървим натам, като отглеждаме копнежите си за свобода, достойнство и нормалност. Когато наближим нашия хоризонт, за съжаление и с удивление откриваме, че той е вертикален, като стена." Тези вертикални хоризонти в картините на Свесто са студени, дълбоки, неизбродими. Това е свят на отчуждението, на затвора, от който бягството е невъзможно, чийто стени са издигнати всъщност с доброволния труд на всички нас. Опитите за пробив през тези съвършени лабиринти са сковани в ледената прегръдка на безизходицата. Изобразителната повърхност на платната е добре обработена, решена пастьозно, в духа на многопластова сърдечна проекция или експресивно, търсейки непосредствено израз на състояния, свързани с неговата чувствителност и с екзистенциалното му мислене.
Въртележката е друг основен мотив в картините на художника, която е също вид философско-естетическа трансформация на метафората "вертикални хоризонти" - алюзия за неустоим кръговрат, в който одушевените същества, попаднали в периметъра на неговата стихия, се превръщат неизменно в бездушни и застинали играчки, подчинени и обезличени от тази сила.
Единствената надежда художникът-мислител вижда във възможността хоризонтите просто отново да се... "хоризонтират", с други думи, да се изпълним с оптимизъм, че нещата ще си дойдат на мястото, тоест да повярваме отново в хоризонтите на простата сърдечна геометрия.