Веруюто на фолклориста

За да обикнеш фолклора, трябва да го познаваш. Безразличен към него е само онзи, който никога не се е докосвал до него. Това са думи на основателя на първия в България детско-юношески фолклорен ансамбъл "Изворче" (1961 г.) Михаил Букурещлиев - човек, посветил целия си живот на народното творчество, на съхраняването му, на приобщаването и "заразяването" с любов към него на стотици деца, на възраждането и осъвременяването на прекрасни образци от фолклорната ни съкровищница.
В "юбилейната" си книга, озаглавена "Верую", издадена от Съюза на българските композитори с финансовата подкрепа на Министерството на културата и читалище "Славянска беседа", видният фолклорист е събрал свои научни статии, доклади, публикации в периодични издания, юбилейни слова, изказвания и др. Това са портрети на наши изтъкнати творци от областта на фолклора, певци, диригенти, изследователи, разкази за значими събития - фестивали, семинари, тържествени чествания на празници, свързани с народното творчество, и др. Всичко, събрано в книгата, излъчва гордост и радост от постиженията и таланта на певци, инструменталисти, диригенти, фолклористи, допринесли с неуморния си и всеотдаен труд за запазването на българското и предаването му на поколенията. А също и тревога от липсата в днешно време на достатъчно загриженост и внимание към най-ценното и уникалното, което имаме като нация - фолклора.
И само в 20 реда ст.н.с. Михаил Букурещлиев - изтъкнат изследовател, диригент, педагог и общественик, е написал нещичко за себе си, за своя творчески път и приноси. Сред книгите, които е издал през годините, са "Български детски песенен фолклор", "Популярни народни изпълнители", "Златопръстият - кавалджията Стоян Величков", "Без нея не мога - народният певец от Странджа Манол Михайлов", "Народната песен е моят живот - Цвятко Благоев" и др. Съставител е на 14 сборника с песни - странджански, добруджански, средногорски, песни за Капитан Петко войвода, за Илинденско-Преображенското въстание, сборници с песни на Вълкана Стоянова, на Магда Пушкарова, на Кичка Савова и др. Под печат е сборникът "Народни песни от Берковско". Автор е на повече от 400 публикации в периодичния печат. Той е и сред дългогодишните автори на ДУМА.
Ето няколко реда от книгата, писани от автора през различни години, които звучат изключително съвременно, актуално и обосновават необходимостта от приобщаването на младите хора към фолклора. За да не стане така, че след години само чужденци да разнасят по света българските народни песни и хора...
- Преценявайки със съвременните критерии смисъла и съдържанието на фолклорното наследство, не можем да не признаем, че в него се намират непреходни художествени качества. Така, както не можем да се разделим с гениални поетични, музикални и изобразителни творби от миналото, защото и днес звучат съвременно и значимо, така също и във фолклорното изкуство намираме такива ярки произведения, които няма да умрат с времето.
- Различните форми на художествена самодейност дават реални условия за сценична изява и стимулиране на детското народно пеене - както индивидуално, така и колективно. Детското народно пеене ще съществува като продължение на старинната вокална школа, но неговото усвояване все повече ще бъде не в средата на семейното огнище, а във формите на организираната художествена самодейност. Там децата не само ще се научат да пеят правилно, но ще изградят и своите художествено-изпълнителски навици, ще развият музикалния си вкус, общоестетическото си възпитание. Те са артистичният заряд на нацията...
- Съвременното дете, съвременният младеж не може да остане само с възпитанието, което ще получи от автентичния форклор. Та нали сърцевината на Кутевото дело се състои в идеята, претворени, фолклорните образци да се реализират сценично и по този начин да ги изравним с най-ярките образци от другите изкуства. Съвременната младеж трябва да получава фолклора във всичките му разновидности: и от гайдата, и от кларнета, и от певеца, и от малката група, и от големия оркестър. Правилно балансирани, двата потока - изворният и обработеният фолклор, дават най-добри възможности за едно звуково-естетическо възпитание.