Вeсел празник за деца и родители

Дядо Пънч

Бях поканен и с удоволствие присъствах на годишния концерт или продукция на малчуганския певчески и артистичен състав "Сладки пуканки" към столичния Дворец на децата. Може би, защото в голямата зала присъстваха родители и близки на малките самодейни артисти, може би, защото изпълненията на децата бяха пленителни с подкупващата си естествена наивност, може би, защото в спектакъла са вложени много труд и мерак от артисти и ръководители, може би, от всичко това по малко, но залата прие чудното представление с искрен възторг. За толкова смях, радост, аплодисменти и весело оживление след публиката могат само да мечтаят професионалните театри и сцени!
Концертът, ако го наречем така, имаше две части. В първата беше изигран специално написаният за състава мюзикъл "Пеперудена магия" с текстове на Мая Дългъчва и с музика на Светлана Струнджева, която заедно с хореографката Илина Асенова е и постановчик на целия концерт. Забавният и оригинален сюжет за превръщането на грозната какавида в красива пеперуда бе поднесен с много художествена изобретателност и разбиране на детската душа. Във втората част на концерта-спектакъл, защото това беше истински спектакъл, различни и многобройни възрастови групи деца изпълниха подходящи, и не чак толкова разбираеми за възрастта им, знайни и незнайни за нас, но всички изпълнени с ентусиазъм и приятни за слушане песни.
Споменах "възрастта" и трябва непременно да отбележа, че едната вокална група беше съставена от малчугани на по около три годинки... Дълго, с топлина в душата, ще помня един от "артистите", който, пеейки, изтегли от костюма си някакъв дълъг конец и през всичкото време на няколкото изпълнени песни си игра с него - разтягаше го в разни посоки, сякаш да види колко е дълъг и здрав. Пропуснах да отбележа, че изпълнителите, предимно момиченца, защото за момченцата изглежда не е много престижно подобно участие, бяха костюмирани с тюлени полички, нещо като балетни пачки, което им придаваше допълнително очарование и ги караше да се чувстват истински артистки.
Попитах и разбрах, че "виновници" за този празник и за целогодишните полезни артистични занимания с децата са освен споменатите вече Струнджева и Асенова, и горещо съпричастните към детските занимания родители. Неслучайно двама бащи бяха наградени и обявени за рицари на годината. От името на зрителите, които не са нито бащи, нито дядовци на малките артисти, се чувствам задължен да кажа, че и съвсем обективно тази продукция беше истински естраден празник! Да не говорим за ползата от това, че децата, дори съвсем малките, са се занимавали с полезни и приятни докосвания до изкуството.