Високо, високо в небето

О.з. Асен    ПАВЛОВ,
бивш завеждащ Музея на авиацията

Ние, ветераните, имаме все още какво да кажем и с какво да бъдем полезни на тези, които ни заместиха и днес защитават родното небе.
Това, което не е заличено от спомените, е нашата голяма привързаност към общите цели, към общите истини и голямата любов към нашата Татковина - Република България. Мечтите не могат нито с думи, нито с поглед, нито с жест да бъдат изразени. Гръмките фрази бледнеят пред нашата честност. Все още има хора, които живеят с люта омраза към всичко човешко.

"Ще има пак звезди,
и кучета ще има пак,
виещи към тях като преди..."

бе казал поетът Пеньо Пенев.
Във втората половина на 70-те години на миналия век бе поставена задачата да се проектира сградата и площадното пространство на отредения от Градския народен съвет в Пловдив терен за Музей на авиацията на едно от първите кръстовища на жк "Тракия". За целта в проектантската организация в града, под ръководството на главния директор з.арх. Милчо Сапунджиев бе обявен и организиран на обществени начала конкурс сред младите архитекти за проектиране на сградата на музея. В конкурса се включиха над 80 души.
Пред експертния съвет на МНО и Комитета за архитектура и благоустройство се представиха общо 12 проекта. За разработката и макетите не бяха инвестирани никакви финансови средства от фонда на музея. На съвещание, организирано с членовете на Военния съвет на ВВС и кабинета на министъра на отбраната, ръководено лично от армейски ген. Добри Джуров, за "работна фаза" бе определен Проект №12 на арх. Мария Сапунджиева и арх. Пенка Траянова.
За изграждането на музея бяха превеждани по банков път във фонда и лични средства от хонорари от статии, книги и др. Списъкът на дарителите започваше с имената на министъра на отбраната Добри Джуров и на неговата съпруга. В резултат на създадената организация и големия ентусиазъм, експертните съвети на МНО и други ведомства проектите за сградата на музея и площадното пространство бяха представени в щаба на корпуса.
Поради възникнали проблеми по осигуряването на финансови средства и други субективни причини, определената дата за първа копка бе отложена. Едва на 21.09.1991 г. на летище Крумово, сега летище Пловдив, бе тържествено открит, придружен с въздушни демонстрации, Музеят на авиацията. Присъстваха много командири, ветерани и други гости, които се запознаха с външната и вътрешната експозиция. В подреждането на музея се включиха много ентусиасти от съседни поделения. Остават в паметта ни имената на командири и възпитатели, за които проектът бе станал приоритет, а именно: Симеон Симеонов, Тодор Трифонов, Страхил Младенов, Стефан Попов, Любен Леонидов, Иван М. Андреев, Иван Деспотов, Георги Коков, Божидар Герасимов, Михаил Михайлов, Асен Гигов, Д. Бойчев, Й. Керанов и др.
В края на 70-те години бе възникнало предложението музеят да бъде назован "Музей на бойната авиация и космонавтика". Това бе продиктувано от успехите на България в областта на космонавтиката. Спускаемият апарат на първия български космонавт Георги Иванов, а така също и експонати на втория - Александър Александров, бяха предадени на музея. Би била чудесна идея, ако сега името му се промени. Както и да се намери начин датата 21.09.1991 г., на която е открит музеят, да се увековечи за поколенията по подходящ начин.
Мнозина са тези, които направиха и невъзможното, за да може Музеят на авиацията да добие настоящия си вид. Извозването на летателните машини по шосе, въздух и на собствен ход бе изключително трудна задача, изпълнена без аварии и произшествия. Наложило се е част от самолетите с голяма разпереност на крилата и дължина да бъдат разглобявани и след транспортирането - отново сглобявани. Някои от тях са били единствени образци и най-малката повреда можело да се окаже фатална. Повечето от машините са били от различни модификации, което е създавало допълнителни трудности. Дългогодишната професионална квалификация на инженерно-техническия състав е оказала решаваща роля. Примерите са много и трудно могат да се изброят. Такъв е случаят с хидроплан "Арадо 196-А-3" - най-стария и единствен в света образец, който продължава да се съхранява и до днес. С изключителна прецизност и внимание продължават да се пазят летателни апарати от типа Ми-2, Ми-4, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Т-2, Л-29, Як-9, МиГ-15 М, МиГ-15 бис, МиГ-17, МиГ-19, МиГ-21, МиГ-23, Су-22. Те не само са реликви, а и доказателство, че сме имали водеща, модерна за времето си и ефективна бойна авиация.
От откриването до днес музеят е бил посетен от десетки хиляди български граждани и гости от чужбина. Като извор на патриотично възпитание, вратите му винаги са отворени. С поклон и голям възторг всеки посетител, застанал пред експонатите, се изпълва с национална гордост, защото вижда самолети и вертолети, с които българските летци са пазели родното небе.

Спускаемият апарат на първия български космонавт Георги Иванов

"Арадо 196-А-3" - най-стария и единствен в света образец