27 Септември 2020неделя09:36 ч.

Екран

Виталността на обновеното френско кино

Първият филмов фестивал по интернет акцентира върху продукцията на младите творци

/ брой: 27

автор:Олга Маркова

visibility 1869

Сякаш като диалектически контрапункт на нестихващите протести на нашите филмови дейци срещу геноцида на българското кино родината на седмото изкуство Франция отново даде поредния си пример за национално самочувствие и уважение към своите поданици в лицето както на творците на културата, така и на зрителите. Малко след 13-ото издание на "Срещите" ("Rendez-vous") на френското кино в Париж "UniFrance" и "Allocine" предложиха от 14 до 29 януари т.г. и на нашата публика възможността да стане съпричастна към първия свой филмов фестивал по интернет с подбрана селекция от 20 национални творби, акцентирайки върху продукцията на младите. От тях десет са първи и втори пълнометражни произведения, а другата половина - късометражни, при това субтитрирани на 10 езика!

"Сбогом, Гари" - реж. Насим Амауш
 

Така че всеки, който се интересува от това кино, получи шанса си да се усамоти пред малките екрани във Френския културен институт в столицата, да подбере съответния език за превод и да осъществи контакта си с нови - повечето наградени или селекционирани за престижни фестивали филми, и по този начин да обогати познанията си, да свери собствения си естетически критерий, както и релативно да съпостави преценките си за съвременното българско кино. От изказвания на членове на френското правителство е очевидна значимата мисия, която те възлагат на техните филми като най-отговорен посланик на културата и на цялата нация. "Нашето кино издига на висота цветовете (т.е. знамето) на Франция" -  подчертава Мишел Алио-Мари, министър на външните работи и по европейските въпроси. Дано и ние доживеем до времето на такава политика, осъзнаваща, че битката за култура е битка за кауза, за ниво на мислене и съществуване на един народ. Разбира се, не бива да забравяме традициите в това отношение, свързани с личности като Андре Малро...

"Един да устои, другите ще го следват" - реж. Леа Фехнер


С прословутото си френско "намигване" и чувство за хумор програмата на новото филмово събитие фамилиарно бе озаглавена (при това на английски!) "My French Film Festival". Не бе пощаден и известният снобизъм на французите с чудесната рекламна страница в нея с жабата-принцеса от приказката, съпътствана от наслов: "French people are snobs, but they've got the first worldwide online film festival".

Жан Габен и Франсоаз Арну във "French Cancan" на Жан Реноар
Снимки Каталог на фестивала

И така: с ведро настроение пристъпваш към твърде важни екзистенциални проблеми, които продължават и днес да търсят своето социално и морално решение. Ще си позволя да изявя пристрастието си към два игрални филма на млади, но очевидно опитни режисьори: единия - "Сбогом, Гари" - втора творба на Насим Амауш, който с първото си среднометражно произведение "От другата страна" (2003) обиколи фестивалите (от Седмицата на критиката в Кан, през Локарно и Венеция до Клермон-Феран) и получи наградата на Синдиката на френските критици, Специалния приз на журито на фестивала "Анри Ланглоа" в Поатие, отличието за най-добра творба на форума в Танже и приза на Националния филмов център за реализацията на проекта; и другия - "Един да устои, другите ще го следват" - дебют на Леа Фехнер, родена през 1981 г.
Както атмасферата, така и персонажите на новия, този път пълнометражен филм на Насим Амауш, удостоен с Гран при на Седмицата на критиката в Кан (2009), се отличават с особена деликатност и дискретност, с известна недоизказаност. Всъщност на екрана тече делничност, не се случва нищо особено. Пред нас е един обезлюден работнически град, в който са останали само няколко души - не по необходимост, а по собствен избор, тъй като тук са родени и израснали, тук са се реализирали, тук са корените им.
"Родоначалник" на тази традиция е трудолюбивият Франсиз, следван от съпругата и сина си Самир, който се завръща след дълго отсъствие, от съседката Мария, живееща сама със сина си (обсебен от мечтата неговият баща да бъде Гари Купър)... Всички тези герои населяват безцелно една съвременна объркана "ничия земя", приличаща на декор от уестърн. И така на екрана се оформя интересен и колоритен колективен портрет на "ничии хора", при това - с мечти и стремежи, с очарование и характери, изградени от талантливи актьори. Зад него прозира майсторският автентичен подход на режисьора, чийто документален филм "Няколко трохи за птиците" (2005), сниман на границата на Йордания с Ирак, бе селекциониран за редица фестивали.
Втората творба, която ме впечатли - "Един да устои, другите ще го следват", е възникнала първоначално като сценарий, с който Леа Фехнер се дипломира през 2006 г. в департамента по сценаристика във Фемиз. Очевидно интересната драматургия е доработвана в съзнанието й цели три години, докато добие екранна "плът", която неслучайно бе забелязана от специалистите - те удостоиха младата режисьорка с наградата "Луи Делюк" за най-добър дебют на 2009 г. Структурата на филма е доста сложна, особено за начеващ кинематографист. Тя обединява композиционно три успоредни истории (на Стефан, Зора и Лор, движещи се по улиците на един и същи град, без да се познават в началото), които на финала се пресичат и всеки от героите взима в ръце съдбата си. Майсторството на разказа разчита на неконвенционална стилистика, на изразителни емоционални планове и напрегнати ситуации. Очевидно стартът на Леа Фехнер е твърде обещаващ!
Специално искам да отбележа, че с включения в програмата на фестивала единствен несъвременен филм "French Cancan" (1955) селекционерите явно се опитват да приобщят младите зрители към творчеството на класика на френското кино Жан Реноар (което моето поколение познава отлично), както и към любимеца на няколко поколения Жан Габен - еталон за актьорска виртуозност. Малцина от съвременните младежи биха поровили в интернет от личен интерес към тези ненадминати майстори...
За съжаление нямах време да изгледам цялата фестивална селекция. Но онова, което успях да видя, ме убеждава, че съвременното френско кино непрестанно се обновява и трансформира. То показва една динамична, съзидателна, воюваща за собствената си култура Франция с духовна щедрост и отвореност към света, с универсален художествен език, отправен към пет континента. Както е известно, тази страна е първият европейски продуцент на киното и вторият износител на филми в света, с 65 милиона зрители годишно в кинозалите. А кинозалата все още е определящ елемент за показа и успеха на една кинотворба. От своя страна днес интернет предлага нова масова виртуална публика, която не бива да пренебрегваме.
 

Митинг-концерт блокира „Орлов мост“ в неделя следобед

автор:Дума

visibility 0

169 са новите случаи на КОВИД, няма починали

автор:Дума

visibility 15

Слънце пробива облаците, но остава хладно

автор:Дума

visibility 45

22 кметства и 2 общини избират кмет

автор:Дума

visibility 92

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 608

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1243

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 610

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ