Вицепремиерът Атанас Зафиров: Интеграцията на ромите е дългосрочна отговорност, не временна политика
На 8 април – Международния ден на ромите – отбелязваме паметта на стотиците хиляди роми, убити по време на Холокоста. Това е ден на признание и отговорност. България е сред малкото страни в Европа, които не допускат депортирането на своите роми в нацистките лагери на смъртта.
„Този избор ни задължава. Интеграцията не е жест на добра воля – тя е държавна отговорност. Не се случва с думи, а с постоянство, ангажираност и реални решения“, заяви заместник министър-председателят Атанас Зафиров, председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Той подчерта, че през последните години са постигнати конкретни резултати – над 12 500 роми, намерили работа само за една година, стотици нови социални жилища, по-добър достъп до здравеопазване и образование. Но допълни, че сериозните проблеми остават – стратегията за приобщаване няма нормативна тежест, институциите работят с ограничен капацитет, а жилищната криза в много ромски квартали не е законово уредена.
„Ако искаме реална промяна, стратегията трябва да влезе в парламента. Административният капацитет трябва да се засили. А проблемите да се посрещат с решения, не с отчети“, каза Зафиров.
По-късно в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ беше открита изложба, посветена на историята и културата на ромската общност. Събитието се провежда под патронажа на вицепремиера и показва онези страници от българската история, които рядко влизат в учебниците, но са неразделна част от обществото ни.
„Интеграцията не е само социална мярка – тя е и въпрос на видимост. Културата има силата да разказва, да сближава. А спортът дава на младите хора чувство за принадлежност и възможност. Работил съм с ромски деца повече от десетилетие и знам, че когато им се даде шанс, те го използват“, подчерта Зафиров.
България е спасила своите роми. Днес трябва да направим следващата крачка – да гарантираме, че всеки от тях има реална възможност да бъде пълноценен, уважаван и видим член на обществото. Това не е въпрос на щедрост, а на справедливост. Не на обещания, а на действия.
