Владетелят на думите

Владетелят на думите Любомир Левчев обича да изненадва своите почитатели с лирически сбирки, съдържащи не само оригинални творби, но и различни подборки от избрани стихотворения. И винаги тези своеобразни антологии имат строго промислена концепция. Един път поетът събира в книга своите иронично-сериозни, тъжно-смешни или мистично-загадъчни капризи, които закачливо надничат от всяка оригинална негова сбирка. Друг път ни поднася изящно томче с вълнуваща любовна лирика - дори в най-драматичните стихосбирки на поета ще открием поне едно любовно стихотворение. Трети път - като почитател на орфизма и питагорейската символика на числата, ще ни предложи "77 стихотворения", за да може посветените да се насладят на многозначните и многопластовите послания от тази книга...

И ето че сега Любомир Левчев ни предлага нов том избрани творби, който ще провокира любознателните читатели. Става дума за особена антология, събрала стихове с посвещения на някои от най-знаковите български и световни поети, художници и интелектуалци. Книгата неслучайно носи емблематичното заглавие "Носачи на мълнии". 

И действително, ако разлистим страниците й, ще се убедим, че личностите на които са посветени творбите, са своеобразни носачи на духовни мълнии, защото те са не само посланици на таланта, доброто и хармонията, но и на цялостното им творческо дело, както и живота им, са свързани със светкавиците на разума и таланта, които противостоят на посредствеността, конформизма и безродието. 

Поетът заявява, че самият той е "рана, понесена от моя век". Често пъти в книгите му се явява образът на мълнията. В стихотворението "Пасо добле", посветено на доня Изабел - сестрата на Лорка, той ни поднася великолепна метафора:

И мълниите като бандерили

във шията на мрака се забиват.

Мълчание и вик,

луна и мълния в един и същи миг

ще осветяват

танца, който ни остава

с онази проста двойна стъпка -

смърт и слава,

смърт и слава.

Бихме могли да разделим стихотворенията в тази антология основно на три групи. Първата обхваща посвещения, в които Любомир Левчев е кодирал социалните и духовните послания на епохата, в която творят и живеят обектите на неговите посвещения. Тук трябва да откроим "Песен за безсънието" (На Пеньо Пенев), "Когато ненадейно токът спре" (На Енчо Пиронков), "Хора, равни на небе" (На Светлин Русев), "Покриви" (На Богомил Райнов), "Вечерен гладиатор" (На Андрей Вознесенски), "Хей, човечество - върни се при човека" (На Кеворк Кеворкян), "Дълг" (На Добри Жотев), "Градината преди Рая" (Пак на Радой Ралин), "Картата на света в една чакалня" (На Цветан Марангозов), "Каменопад" (На Блага Димитрова)...

Творбите са заредени с взривна емоционална сила. Ако се четат внимателно, ще видим колко многопластови и многопосочни са внушенията им.

Поетът усеща конкретните пулсации на историята. Той вижда, че времето се прибира обратно в себе си, че има "някакво разбягване на всичко". Той възприема себе си като "берач на диви думи" и се безпокои, че бруталното време, в което живеят обектите на неговите посвещения, краде даже тишината.

Втората група съдържа посвещения, в които ще усетим колко майсторски Любомир Левчев е доловил черти от душевността на обекта на своите посвещения. Независимо дали става дума за актьори като Стефан Данаилов ("Без сълзи"), поети като Константин Павлов ("Езическо заклинание"), Нино Николов ("Мелодия за флейта"), Иван Радоев ("Точка"), Божидар Божилов ("Фар"), художници като Мария Столарова ("Каприз № 16"), Георги Трифонов ("Пътека"), Николай Майсторов ("Сянка"), белетристи като Дончо Цончев ("Ключ") и Антон Дончев ("Свикни с тази мисъл"), литературни критици и изкуствоведи като Панко Анчев ("Каприз № 20") и Иван Маразов ("Римски мост")...

Според поета модерният свят е избягал от себе си, защото няма стабилна ценностна система, морални ориентири, сменен е дори източникът на света, подменена е посоката на времето.

Третата група творби представлява посвещения на близки на сърцето на поета роднини като дъщерята Марта, сина Владко и внуците Яна и Боян, както и на чуждестранни творци като Чарлз Чу ("Вселената е анонимен автор") или Робърт Блай ("Видение край Салмън Ривър"). Тук пък ще ни впечатли съчетанието на предметния лирически рисунък с абстрактните послания, разчитащи на многобройни исторически митологически и културни алюзии.

Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цветовата гама на внушенията.

След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай Майсторов, без съмнение "Носачи на мълнии" ще бъде не само една от най-знаковите книги на владетеля на думите Любомир Левчев, но и ще се превърне в събитие в изпосталялата откъм ярки книги съвременна книгоиздателска дейност.