Влагаме парите си в имоти или ги държим в банки

Българите предпочитат нискорисковите инвестиции. Затова най-предпочитаният вариант за тях е да влагат парите си в недвижими имоти, следвани от спестяванията в банка, образованието и професионалното обучение на децата, както и осигуровки и застраховки. Това показват данните от представително за страната проучване на Института за икономически изследвания на БАН, което бе представено вчера. Допитването е проведено през май-юни 2010 г. по поръчка на института, като са анкетирани 2000 лица над 18 години, съобщи Спартак Керемедчиев. По думите на  ръководителя на проекта и директор на института Митко Димитров нарастването на спестяванията на българите по време на кризата, както и доброто поведение на бизнеса, са основните фактори, помогнали за излизането от нея.
Почти половината от българите не биха инвестирали в акции при никакви условия, сочи още проучването. На въпрос при какви условия биха си купили акции от българската борса, ако имат свободни пари, 39 на сто отговарят, че са склонни да го направят, ако ценните книжа им носят високи дивиденти. Сред другите посочени причини са възможността акциите да се продадат на по-висока цена или ако сигурен източник им подскаже, че от тях може да се спечели.
Българите имат проблем с информираността за ценните книжа, което води до страх да инвестират на фондовата борса. Над 85 на сто от анкетираните никога не са притежавали акции от български дружества. Изследването отчита, че не се доверяваме на публичната информация, нито на брокери и анализи, а относително най-голямо доверие гласуваме на опита на близки и познати.
Около 90 на сто от притежателите на акции посочват, че са ги придобили по линия на масовата приватизация, като 42% от запитаните твърдят, че никога не са получавали дивидент от тях. Средства от книжата са печелили ежегодно едва 6,3 на сто. Димитров коментира, че малка част от населението има възможности за инвестиции в акции.
Над 69% от анкетираните смятат, че приватизацията в страната е извършена непрозрачно и е довела до бързо и непочтено забогатяване на близки до властта хора, показват данните от изследването. Противниците на твърдението са едва 3,2 на сто.