Влак на 50 години?

Преди повече от година, когато зае поста министър на транспорта, Росен Желязков обеща бъдещето на БДЖ да бъде по-добро и железниците да  заемат мястото си на гръбнак на транспортната мрежа. Според експертите обаче в момента в транспорта най-тежко е състоянието именно на железниците. Властта не спря да ни обяснява, че най-важното е БДЖ да няма дългове, но дали е така? Защото железницата продължава да се задъхва заради липсата на годни влакове и вагони, а качеството на услугите пада все повече.

Още Ивайло Московски аргументира отдаването на концесия на летище София заради възможността част от концесионното плащане да отиде за модернизация на БДЖ. По тази процедура нещата още не са приключили, но вече е ясно, че парите няма да отидат за купуване или ремонт на жп подвижен състав. Това се оказа поредната лъжа на властта. Другата възможност - ако тол системата заработи върху първоначално обещания обем пътна мрежа, 30% от товарите можеха да се прехвърлят към железницата. Но и това очевидно няма да се случи, след като окончателно бе решено тежките превозни средства да плащат едва за 6 хил. км пътища, а по другите да се движат напълно безплатно.

Пътническите превози все повече се задъхват, влакове закъсняват или се отменят заради аварии и се налага все повече пътници БДЖ да превозва с автобуси. Разсъхна се поръчката за купуване на 30 вагона. Вероятно заради това БДЖ са тръгнали на отчаяната стъпка да пращат специалисти в Германия, които да преценят стават ли 50-годишни бракувани вагони, произведени в бившата ГДР, да закърпят графика. Миналата година експерти призоваха да се изготви аварийна краткосрочна програма за спасяването на БДЖ, но властта дори не им обърна внимание. Тя се занимава с поредното преструктуриране - холдингът щял да се чисти от активи. Но кога и как ще подобри услугите не е ясно. Докога?