Властта изостави и предаде хората

Аделина Иванова е родена в Перник. Завършила е специалност психология в СУ "СВ. Климент Охридски". Работила е като психолог в Дом за медикосоциални грижи за деца, с деца и младежи на улицата към столичния Младежки център "16 +" и като педагогически съветник. В момента е психолог в Медицински център "Свети Наум" в София. Участва в екип към сдружение "НЕСПА" за доброволна работа с възрастни хора и деца. В асоциация "Дете и пространство" участва в проекти за работа с деца, резултат от работата на изследователската интердисциплинарна лаборатория, възникнала в рамките на френско-българския обучителен проект "Да растеш без родители" с подкрепата на "Лекари на света", Бордо, Франция, и с подкрепата на Френския институт в София.


Цитат
"Ракийката и салатката са се превърнали в "терапия" за немалка част от населението"

- Госпожо Иванова, каква диагноза бихте поставили на психичното здраве на българите? Болно ли е обществото ни?
- Психологът е призван да прави превенция, а не да слага диагнози. Но ситуацията днес смело може да се нарече кризисна. Проблемите, които възникнаха в последните месеци в обществото, "извадиха" работата на психолога на светло. Миналата година по медиите шестваха сеизмолози, сега това се случва с психолози и психиатри, което е изключително притеснително. Въпреки всичко професията на психолога не е регламентирана със закон, а това в определени случаи е направо опасно. Нека обаче се концентрираме върху това има ли потребност и култура българинът да търси психологическа помощ?
 При проведените от мен на доброволни начала консултации след земетресението в Перник се убедих, че българинът има необходимата култура да посещава психолог. Впечатленията ми от срещите и разговорите с хората показват, че обществото ни наистина е разколебано и е загубило доверие в социалната справедливост. Почти всеки втори поставя под съмнение решенията на институциите. Липсата на интегрираност между тях поставя хората в налудничав контекст. От една страна се говори, че е криза и няма пари, а от друга излизат информации по медиите за милиони, похарчени нерегламентирано. Затова мога да кажа, че обществото ни наистина е болно и липсата на справедливост, морал и отношение са най-сериозното заболяване. Хората все повече изпадат в апатия и депресия.
- Има ли начин и какъв е той те да се обърнат към специалист и да получат психологическа помощ?
- За съжаление, у нас все още няма механизъм, по който хората, когато имат някакъв проблем, който в момента не е сериозен, но може да се превърне в такъв, да получат професионална подкрепа в защитено пространство. Споделянето с приятели "на маса" понякога създава проблеми по-късно, защото съкровените тайни могат да бъдат споделени и да бъде злоупотребено с моментната слабост на човека. Ракийката и салатката вечер са се превърнали в "терапия" за немалка част от населението. Цената на консултацията не е по джоба на хората. Работата ми в последните месеци наистина доказа, че мнозина имат нужда от психолог за разрешаване различни проблеми на личностно ниво, а липсата на социални умения спокойно може да провали кариерата на всеки, който не се грижи да ги развива в себе си.
- Призовахте президента Росен Плевнелиев да инициира мерки, по силата на които нуждаещи се българи да имат възможност чрез здравната каса да посещават психологически консултации с цел превенция на психичното здраве. Какви бяха мотивите ви за това?
- Да, на 19 март т.г. изпратих копия от предложението си към държавния глава и до  Министерството на здравеопазването, до министъра на труда и социалната политика и до НЗОК. Смятам, че правя нещо полезно за хората и че е добре да се започне отнякъде. Идеята ми получи подкрепата на много мои колеги, които също са я обсъждали. Надявам се с реакцията си президентът и всички отговорни институции съвместно да покажат зрялост и да дадат знак, че на тази държава е необходим психически здрав народ, а не непрестанно сриващи се психически индивиди. Последните събития в страната с нарастващ брой на самоубийства неопровержимо показват, че психичното здраве на нацията е сериозно застрашено. Това обаче е само видимата част на проблема. Твърде често при консултации с лични лекари се установява, че семейства имат все по-належаща подкрепа в това отношение, но нямат необходимите средства за частно посещение при специалист. То струва поне 30 лв. и много малко от бедните българи могат да си го позволят, дори и да имат здравната култура и желание да го сторят. Разговаряла съм с мои колеги, които работят в психо-социалната сфера в други държави, и те ми разказаха, че почти навсякъде определен брой консултации с психолог се покриват от здравноосигурителната система. По този начин човек получава помощ, преди да се случи най-лошото.
- Нали и у нас се работи по проекти, които са точно с тази цел - получаване на адекватна психологическа помощ...
- Да, така е. В повечето случаи обаче те се печелят от НПО-та и финансирането е силно затруднено. Докато върви проектът, към специалистите се насочват хора, които периодически ги посещават. Но в един момент той приключва и изградените доверителни отношения с пациента рухват. Не може нещата да се случват на парче. Трябва да има начин, по който това да става по желание и достъпът до специализирана помощ да е постоянен и без бариери. В нормалните държави има механизъм за психосоциална подкрепа, средствата идват от здравни каси и социални фондове, общински програми.
- Как бихте нарисували психопотрета на хора, които сами слагат край на живота си, особено чрез самозапалвания? Може ли да се твърди, че те имат дефицит на позитивизъм за ситуацията около себе си или за собствения си живот?
- Колкото хора, толкова и причини. Всеки човек има различна психична структура, различна лична история. В другите държави се прави скрининг, чрез който се отсяват децата, които имат проблеми в ранно детство, и се прави предвиждане за това какво може да се случи с тях в близките месеци или години. Някои от хората, които посягат на живота си, не са могли да преминат адекватно през житейските кризи. Не са били подкрепени. Може би, когато са имали проблеми, не са били чути. Не е имало кой да ги насочи, че могат да получат подкрепа. Един от най-трудните периоди, както всички знаем, е така наречената  "криза на идентичността", която  се изразява в затруднения на младия човек да си избере професия или да продължи образованието си, чувства на безполезност, неприспособеност, отчужденост.
Ще споделя нещо, което ми е правело впечатление в работата ми с хора, на които за назначаването на работно място им се налага да преминават през етапи и да докажат качества. Имало е такива, за които последният етап е доста труден, но пък е решаващ за крайния резултат. Тогава предлагам на съответния кандидат да не започва това, което се иска от него веднага, да се успокои, да попита, ако не е ясно нещо, и когато е готов - да започне. Какво мислите, че се случва? Видимо свръхнапрегнат, човекът казва: "Абе, давай, да става каквото ще!" И дори да е на границата да преодолее проблема, предпочита да се провали, но не и да я премине. Той не иска да вложи никакво усилие, воля и енергия, за да изработи вярната стратегия и да победи. Просто се предава... Човекът иска само да приключи с "мъчението" по най-бързия начин, защото не може и не иска да намери сили за мобилизация в себе си. И тогава прибягва до самоубийство. Все пак не е лесно за разгадаване как точно се минава тази граница, свързана с това да изчезнеш завинаги.
Нека да кажем и това, че доста често хората у нас не се възприемат като творци на деянията си, като активни субекти. Ще дам пример с клиенти, с които съм водила беседи. Един от въпросите включва например - имали ли сте пътно-транспортно произшествие. Има хора, които до такава степен не приемат себе си като автори на постъпките си, че казват :"Ами то при мене така се случи, не аз направих нарушение". Това означава, че през годините този човек не се чувства активна страна, което автоматически го лишава и от отговорност. Такива хора локализират причините винаги извън себе си. Те не просто имат дефицит на позитивизъм, тях самите просто "ги няма".
- Самоубиецът явно е човек, който чрез отчаян акт иска да оправдае своята екзистенциална безнадеждност и липсата на смисъл в живота. Защо обаче точно сега българите изразяват по този начин своя протест към статуквото?
- В един момент хората започнаха да се чувстват неглижирани и отхвърлени от политиците, които самите те са си избрали. Те се чувстват изоставени, предадени, разочаровани. Тук удачно може да се направи сравнение с изоставените деца, които приемат всяко поредно отхвърляне от поредния осиновител като нещо още по-страшно и то затвърждава у тях изначалното чувство на изоставеност. Хората прехвърлят очакванията си върху идоли, идентифицират се с тях, вместо да търсят подкрепа на личен проблем, когато му е времето. Земетресението в Перник отключи потискани, неотработени, занемарени и тлеещи психични проблеми, и когато хората се изправиха срещу своите страхове и вътрешни конфликти, мнозина рухнаха психически. Всъщност точно в този кризисен период изплуваха с пълна сила нерешавани във времето личностни проблеми, от които са бягали дълго време.
- Българинът все по-малко говори това, което мисли, и е по-малко искрен, говорейки за това, което го вълнува. Той все повече се отдава на мимикрия и като че ли живее някакъв чужд живот и не може да отреагира на заплахите, които средата отправя към него...
- Хората преживяват трудни моменти. Ако няма защитено и спокойно пространство, към което да адресират страданието си, в което да не бъдат обвинявани, а да бъдат приети такива, каквито са, ако нямат възможност да работят за промяна по отношение подобряване на социалните умения за споделяне и общуване, то те неизбежно са обречени на изолация. Такова място е посещението в кабинета на психолога или психотерапевта. Умението да споделяме, да говорим за това, което ни тревожи, да разпознаваме собствените и чуждите емоции е пътят за успешно функциониране в обществото.
 - Вие работите по програми за превенция на насилието над деца. Какво се случва с малчуганите ни в този свят на несигурност и липса на перспектива?
- Всеки учи детето как да има добър успех в училище, как да гради кариера, но никой не го учи как да общува с хората. А човек, който се проваля на ниво социални контакти, ще се провали рано или късно и в кариерата. Направихме прекрасно обучение по превенция на насилието над деца с колеги от Варна. Обучиха се педагози от детски градини и училища как да научават децата да не позволяват всеки да нарушава личното им пространство, как да казват "НЕ", когато познати и непознати се опитват да ги докосват. Иска ми се с няколко думи да обясня това, че е изключително важно да се знае каква е функцията на майката и бащата, както и това, че няколко човека под един покрив не правят семейство. Майката и бащата трябва да функционират като такива, не просто физически да присъстват.