Влюбен в небесата и хората

Може би равнината на Лудогорието и дълбокото прозрачно небе, полетът на птиците и безкрайното разстояние между летните звезди и топлата земя раждат първия полет на мечтите. Понякога този полет трае цял живот, както в живота на бъдещия летец, прославеният генерал Захари Захариев.
Шестнадесетгодишният юноша вече е комсомолец в Разградската мъжка гимназия. Тук започва и другият полет - към сърцата на хората. Свободното небе и потиснатата родина, беднотията на селяните и забранената литература изграждат характера на бъдещия войник от 19-и разградски пехотен полк.
"Станах летец, не когато се научих да летя, а когато обикнах авиацията!" - ще сподели прославеният "ас" много години след дните, нощите и месеците в авиационното училище край София. И в него животът на фелдфебел-школника от авиацията не върви по царския военен устав. В овладяването на техниката и летателното майсторство той е един от най-добрите летци. По-късно самолетът и точният огън ще станат неразделни спътници на неспокойния му живот.
Нарушена е отново втората част на устава - покорство и вярна служба на бога и царя. Захари Захариев организира нелегална партийна група. В първомайското утро на 1931 г. манифестира с революционния софийски пролетариат и бъдещият му живот ще протече

под ново име - Вълкан Горанов

Фелдфебел-школник Захари Захариев остава в списъците на царската армия...
В Тамбовското летателно училище, заедно с други двама български летци - Никола Ватов и Кирил Кирилов, попадат в семейството на съветските авиатори. В новите тренировки, летателни полети и учения неговият талант блясва отново. Само за три години става командир на ескадрила, овладява сложната техника и става майстор на висшия пилотаж. Прелетяни са хиляди километри в небето на Русия. Стотици въздушни бариери и нощни полети остават зад него. Докато един ден на 1936 г. интернационалистът остава верен на себе си и отлита на запад...
Вълкан Горанов става Халил Екрем. Под това име Захари Захариев пътува с кораб през Черно и Средиземно море към бреговете на бореща се Испания. След осем денонощия параходът спира в пристанището на малкото градче Аликанте. В сърцето му е свободата на един въстанал народ. Призивът: "Но пасаран, фашизъм!" няма да го напусне и в авиационното градче на военния аеродрум на републиканците край Албасете, и в димящото небе на опожарена Испания, и в разговорите с българските летци Ватов и Кирилов в затишие между два бойни полета, и в най-трудните въздушни схватки с фашистките изтребители.
Но пасаран!
В интернационалната ескадрила на самолети "Потез 54" в Албасете вече летят и съветските летци Просков и Бибков, италианецът Гардера и американецът Борхуа.
Един ден, току-що завърнали се от полет, Захариев и Бибков са извикани от командира Просков и получават заповед:
- Утре, в 6 часа сутринта излитаме. Удар по противникови групировки в района на град Кавалкарнено. Звеното ще води командирът на ескадрилата майор Ла Ракета. Ляв ще бъде Халил, десен - аз, а вие, Бибков, ще бъдете втори пилот на водача. Следете добре за действията му.
Сутринта мощните мотори загърмяват. Пропелерите вдигат облаци прах. Самолетите се извиват над летището и се построяват в боен ред. 
 
Полетяват към фронта

Вместо към Мадрид, водачът Ла Ракета повежда звеното по заповядания маршрут.
Десет километра преди определената цел ескадрилата е атакувана от дванадесет фашистки изтребители "Хенкел". Силите са неравни - три срещу дванадесет. Другите две звена на републиканците се отклонили встрани и не могат да им дойдат на помощ. Врагът чувства своето числено превъзходство и е уверен в своята победа. Започва ожесточен и неравен въздушен бой. Захариев командва изтребител-бомбардировач. Съветският картечар Веснов нанизва кабината на един от фашистките. В тялото на надупчения изтребител блесва огън, после се вдига кълбо дим и той полетява към земята в пламъци. Първата загуба озлобява още повече врага. Изведнъж картечницата на Веснов затихва. Фашистките летци се възползват от това мълчание и се хвърлят върху самолета на Захариев с нова ярост. Стрелят и запалват левия му мотор. Задната картечница на Веснов отново затраква и смъртоносните куршуми политат срещу преследващия го противник, който се движи на съвсем близко разстояние. Пилотът на неприятелския самолет е ранен. Изтребителят се задържа във въздуха за миг, но след това се наклонява и се понася със страшна сила към земята.
Следва нова атака. За секунда пред очите на българския доброволец се мярват бледото лице и светлорусите коси на немеца. Разменят си мигновен поглед - очи в очи - на хиляди метра над земята. В този съдбоносен момент един от тях трябва да полети в зиналата под самолета бездна. Кой ще изпревари да натисне пръв бутона на картечницата. Врагът полита надолу към пропастта. И републиканският самолет започва да бомбардира позициите на франкистите.
Следва нова атака. Неприятелските изтребители решават да свалят самолета на Захариев,

наричан от другарите си Халил Екрем

на всяка цена. Вражеските картечници тракат злобно, но и Захариев не мълчи. И той стреля. Пламва и вторият му мотор и той разбира, че положението е безнадеждно. Не мисли за себе си, а за екипажа. Единственият начин да го спаси е да насочи машината към земята. Неприятелските самолети забелязват, че Захариев е излязъл от бойния строй, но не престават да го атакуват. Летецът прави рязък завой наляво. Фашисткият изтребител се оказва много изгодна мишена за прицел на щурмана. Той изсипва върху него сноп куршуми. Вражеският самолет полита несигурно, после се преобръща няколко пъти във въздуха и се разбива в земята.
Захариев кацва сполучливо в една нива. Не знае на чия територия е попаднал, но е ясно, че наблизо е фронтовата линия.
- Бързо сваляйте картечниците! - нарежда той на екипажа.
Само след няколко минути, изоставили своята ранена машина, четиримата летци залягат край близкия синор.
- Вляво трябва да са нашите - предполага Захариев. - Санча, - обръща се той към втория си пилот - иди да провериш. Пази се. Върви покрай слога.
И съвсем скоро те са на огневия рубеж на републиканците.
Зареждат се нови бойни полети. През ноември 1936 г. съветските изтребители "И-15", с които лети групата на Захариев, преминават през нови изпитания и въздушни хватки. В една от тях загива и българският летец Никола Иванов Ватов. Смъртта на другаря е зов за нови подвизи. Захари Захариев става легенда. За фашистите той е неуловимият "ас", "фантомът", който се измъква от преследването, някакво чудо на висшия пилотаж, в който

рискът и умението го правят непобедим

През зимата на 1937 г., в Москва, за проявен героизъм и мъжество в интернационалните бригади в Испания, Захари Захариев получава званието "Герой на Съветския съюз". Първият българин, носител на това високо отличие.
Името му Халил Екрем остава в небето над Испания.
Повече от четиридесет години в авиацията - това е бойният път на генерала от Българската народна армия Захари Захариев. По случай своята 70-годишнина, човекът, летял под три различни имена в небесата над България, Съветския съюз и Испания, получава високото звание "Герой на Народна република България".
И под трите блести образът на човека, влюбен в небето и хората.


Генералът с първия български космонавт           Паметна плоча на ген. Захариев в село Басарбово,
Георги Иванов                                                    Русенско