Внезапен, честен поет

Тези думи са моят послеслов за гостувалия наскоро във Файтона поет. Моята съдружничка Елена Алекова беше поканила непознато за мен име и отидох като слушател. Защото предполагах, че ме чака изненада. Така и стана. Една тънка стихосбирка "Докато вятърът е малолетен" от двадесетина стихотворения беше на вниманието в легендарния салон. След словото на Елена, след рецитала на гостуващия поет бях впечатлен и възбуден, защото Димитър Събов се оказа един реализиран творец. Той е филолог по образование и във Файтона гостуваше с четвъртата си вече стихосбирка. На гърба на корицата на "Докато вятърът е малолетен" е посочено, че от същия автор са "Рибата, оная мила сводница", "Кътниците на зимата" и "Бутик за смърт".
Когато се прибрах, с любопитството на дете се зачетох в тъничката стихосбирка на този истински поет, който ме обсеби и не оставих стихосбирката му до късно през нощта, на другия ден я разгърнах отново. И така нататък. За да стигна до желанието да споделя това, което не казах там. И уж тънка книжица - двадесетина страници, а обемна. Димитър Събов е нагледно доказателство какво значи Поет.

Докато вятърът е малолетен
и още с пръстите не свири,
докато съм внезапен, цветен,
в такава вечер ме намирай.
Докато имам още устни
за името ти и за песен...

Това се казва поетично говорене - интимно, честно, за да стигнеш до:
Засели се в моя свят -
дръзко цвете сред пустиня,
по-добре любовен ад,
но не и рай наполовина.

Аз не съм поклонник на цитатите, но тук прибегнах и до това. Ето:
Зимата не е сезон,
тя е жена, която те завива,
и на съня в студения вагон
пътуваш между мъртвите и живите.

Този Поет е наясно с участта на поета, затова е написал драматичен монолог на Пеньо Пенев, който завършва:
Аз просто бях горчивия сапьор,
с откъснати сърце и пръсти.

Възхищавам ти се, Поете.