Вода газим, жадни ходим

Едно от ценните неща, дадени от природата, които страната ни притежава в изобилие, са минералните води. По този показател България заема второ място в Европа след Исландия. У нас са проучени над 600 минерални водоизточника с 1600 извора и общ дебит над 270 млн. л. Те са подходящи за профилактика и лечение на над 90% от най-масовите заболявания в света. За съжаление, по-голямата част от този безценен ресурс се пилее. Оказва се, че при 146 действащи находища се бутилира водата само на 15. Толкова са сключените концесионни договори. Националният концесионен регистър показва, че у нас има регистрирани още 9 обекта за бутилиране на натурални минерални води, които обаче не действат.

По данни на екоминистерството у нас се губят около 2/3 от минералните води. Голяма част от сондажите и съоръженията са стари, по над половин век, но основната причина за прахосничеството е лошото стопанисване и управление на изворите. Преди десетина години държавата ги преотстъпи на общините, но в повечето случаи местната власт не успяваше да се справи. 

Освен това съществува и законодателен вакуум. В България годишно се бутилират 700-750 млн. л вода. Няма юридическа гаранция обаче, че принципът "едно находище - една бутилираща фирма - една марка" е тотално и необратимо приложим и за двете категории натурални води - минерални и изворни. По-сложно е с изворните води, защото те се водят като продукт с естествена чистота и питейни качества, към които Европа поставя изисквания, равни с тези към минералните. В Закона за водите у нас обаче те се третират просто като подземни води и това създава проблеми на концесионерите и стимулира сивата икономика в сектора. Затова логично статистиката отчита, че българинът пие два пъти по-малко бутилирана вода от другите европейци, сякаш да оправдае собствената си поговорка: вода гази, жаден ходи.