Вода газим, жадни ходим

Донка Михайлова

Шести рунд в битката между държавата и общините - по текст, който не променя мнението нито на държавата, нито на общините. Става дума за конфликтните точки в проектозакона за водите, по които вече 5 обсъждания не са довели до съгласие.
Аргументите на държавата са, че ПВУ трябва да бъде запазен и страната ни да получи финансирането, нашите аргументи са, че това може да се случи по разумен начин. 
В Плана е записано, че ще се създадат предпоставки за консолидация при предоставянето на ВиК услугите. Никъде обаче не е записано, че асоциациите трябва да се изградят, като съвпадат териториално с административните области. Никъде не е записано, че общинските дружества трябва да бъдат унищожени и да се получи нова национализация – на ВиК сектора.
Държавата се презастрахова в усилията си да спаси средствата по Плана. 
Съображенията на общините са в две посоки – те не са съгласни, без да губят собствеността си върху ВиК съоръженията, друг да я управлява, както и да участват във ВиК асоциации, в които реално само областните управители да вземат решения. Това е текст, който е в противоречие с Конституцията, в която трите вида собственост - държавна, общинска и частна, са равнопоставени.
Над 85-90% от водните съоръжения в община Троян са подменени, има повече от 20% по-ниски водни загуби от съседни общини. След консолидацията тези ефекти биха били загубени.
Всички общини, които предпочитат да влязат в консолидираните райони, в асоциациите, нямат причина да не го направят по действащото законодателство. Не знам да има такива общини. Проблемът е принципен - трябва да запазим добре работещите дружества, независимо дали са общински или държавни, и да търсим решения за тези, които не работят добре.
Ние, българите, вода газим, жадни ходим, и плащаме тази вода.

Пред БНР
* Авторката е кмет на Троян и заместник-председател на НСОРБ