Вода в пясъка

ВиК е един от нереформираните комунални сектори у нас. За да се променят нещата, отдавна се умува върху нов законопроект за тези услуги. Но, както обикновено се случва у нас - напънала се планината и родила мишка. Защото се оказва, че новият законопроект е направен така, че да не поставя при равни условия всички потребители. Тези в малките населени места ще бъдат ощетени, защото ще се наложи да плащат за неща, които изобщо не използват. И за да се скърпи положението, властта ще тръгне отново по линията на най-малкото съпротивление, като вдига цените.
Проблемът с водата у нас не е от вчера. Годините се нижат, но реално нищо не се променя. Според един от сравнителните анализи за състоянието на ВиК сектора на КЕВР при инвестиции от държавата и оперативните програми за близо 300 млн. лв. течовете от водопреносната системата отново са в рамките на 64 на сто. В същото време четири министерства и 262 общини споделят отговорността за водните ресурси у нас. То не бяха стратегии, то не бяха реформи и накрая - едно голямо нищо. Защото над 300 000 българи в 17 области и сега имат проблеми с водоснабдяването.
След като страната ни стана член на ЕС, за подобряването на сектора разчитаме вече и на пари от Брюксел. Ако обаче България подобрява водоснабдяването и канализацията с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да има у нас качествена услуга. До този извод стигна Световната банка при писането на поредната водна стратегия на страната.
През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 млн. лв. годишно, които явно изчезват като вода в пясъка. За да се справим с пречистването на отпадните води, да се намалят загубите и да се повиши качеството, през следващите 10 години в тази област трябва да се вложат близо 12 млрд. евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, другата част България сама трябва да ги осигури.
И тук се върви по линията на най-малкото съпротивление - вдигане на цените. И въпреки че те всяка година вървят нагоре, състоянието на водопроводната мрежа остава лошо, дори трагично. При отчетени близо 193 млн. лв. инвестиции годишно, са ремонтирани едва 0,5 на сто от водоснабдителната мрежа.
И още малко статистика. На всеки сто километра от водоснабдителната мрежа у нас се случват по 85 аварии годишно. Близо половината водомери са извън техническа годност. Иначе оправдания за хвърчащите цени на водата винаги ще се намерят.