14 Август 2022неделя09:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Западна България облачността ще е значителна, след обяд купесто-дъждовна. На много места там ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. В източните райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 26° и 31°, в София - около 25°. Днес над Западна България облачността ще е значителна, след обяд купесто-дъждовна. На много места там ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. В източните райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 26° и 31°, в София - около 25°.

На фокус

Вот на недоверие 2022: Аргументи?

Кабинетът падна не по съдържателни, а по субективни причини

/ брой: 123

автор:Дума

visibility 168

Проф. Гарабед МИНАСЯН


В средата на юни 2022-ра ГЕРБ внесе в НС вот на недоверие към Министерския съвет "заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика". Вотът беше гласуван на 22 юни и правителството на Кирил Петков бе бламирано. В такива случаи е прието да се представят безспорни аргументи, но в конкретния случай доминираше заиграването с доминиращите в обществото настроения, произтичащи от понасяните трудности, свързани с предприетия преход в развития свят към зелена икономика, но най-вече с безподобната и непредизвикана военна агресия на Русия срещу Украйна. 

Макар и post factum си струва да се направи опит за проследяване на развитието "...в сферата на публичните финанси и икономическата политика".

1. Преки чуждестранни инвестиции

В първите четири месеца на 2022 г. в страната са постъпили нетно 1302 млн. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ, Фигура 1). Като обем те са най-високи от 2010 г. насам. Постъпленията на ПЧИ в страната за първите четири месеца на годината за 2010-2020 г. са средногодишно 616 млн. евро, т.е. повече от два пъти по-малко от постъпленията през първите четири месеца на текущата година. В това отношение напредъкът през текущата година е повече от явен!

2. Доходи

Националната статистика следи различни показатели за доходи на населението и домакинствата. За целите на настоящата съпоставка се проследява динамиката на общия доход на лице от домакинство в съответствие с анкетните проучвания на Националния статистически институт (НСИ).

През първото тримесечие на 2022 г. НСИ отчита годишен темп на прираст на общия доход на лице от домакинство (спрямо първо тримесечие на 2021 г.) от 10,8%! През последните девет години единствено през 2020 г. дискутираният показател е по-висок (12,5%). Годината 2020-а беше последна за управлението на ГЕРБ, както и предизборна, така че фиксираният прираст е логичен и разбираем.

3. Безработица

Коефициентът на безработица у нас в съответствие с регистрираните безработни (по данни на Агенцията по заетостта) за м. май е 4,5% и тя е най-ниската през последния четвърт век.

Евростат отчита коефициент на безработица в България през април 2022 г. от 4% (сезонно изгладени, календарно неизгладени данни, Фигура 3). Той може да се оцени като среден за страните, които бяха членки на СИВ преди 1990 г. и по-късно се включиха в ЕС (условно наричани страни СИВ-ЕС). Същевременно безработицата средно в еврозоната (означена с ЕА на Фигура 3) е значително по-висока (6,8%). Нещо друго впечатлява на Фигура 3, а именно, че страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната, регистрират чувствително по-висока безработица от останалите страни. Средно аритметичната безработица в страните в дерогация (Полша, Румъния, Унгария, Чехия) е 3,8%, докато за страните членки в еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия) тя е 6,2%! Видимо еврозоната въздейства по определен начин върху новоприсъединилите се страни.

4. Инфлация

По данни на Евростат, която следи т.нар. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), към м. май годишната (12-месечна) инфлация у нас е по средата сред разглежданите страни (13,4%, Фигура 4). Тя е по-ниска в еврозоната (8,1%), но при всички останали страни се наблюдава процес на изпреварващ прираст на цените. Този процес е очакван и естествен, доколкото ценовото равнище в разглежданите страни изостава от това в еврозоната, т.е. в ход е процес на ценова конвергенция. И тук заслужава да се отбележи, че средноаритметичният ХИПЦ за страните извън еврозоната (Полша, Румъния, Унгария, Чехия) е 12,8% и е чувствително по-нисък от същия показател за страните членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия) - 16,8%!

5. Сравнителна икономическа динамика

По такъв основен икономически показател като БВП на глава от населението в текущи евро България е на опашката на ЕС и хронически изостава от сравнимите страни СИВ-ЕС. Ситуацията обаче не е твърда и фиксирана. В Таблица 1 може да се проследи сравнителното състояние по цитирания икономически показател между България и Румъния. За 2010-2019 г. превишението на БВП на човек от населението в Румъния спрямо България нараства от 22,6% на 30,6%. Две години по-късно обаче то спада на 26,7%! Тази позитивна за България динамика обаче едва ли ще продължи в следващите няколко години.

6. Заключение

Изучавайки състоянието на текущото макроикономическо управление следва да констатираме, че не всичко е толкова добро, колкото би ни се искало, но и далеч не всичко е толкова зле, колкото нерядко ни се струва, че е. Причините са немалко и немалки, както екзогенни, така и ендогенни. Световната икономическа конюнктура е по своему уникална и вероятно неповторима, и поставя неочаквани и трудно преодолими предизвикателства.

При такава ситуация спецификата на вътрешната за страната управленска среда придобива много по-голяма важност, а тя е определено недружелюбна и не подбира средства за саботиране на каквото и да е приемливо и успешно справяне с проблемите. В Народното събрание доминира късогледството, неподбираният реваншизъм, безотговорността и печалбарството.

Прeценявам, че текущото НС се състои основно от две групи хора: първо, изпечени безскрупулни кариеристи, при които личният интерес е "вся и всe" и доминира над всичко останало, и второ, от амбициозни, но неподготвени новаци, с високо самочувствие без никакво покритие.

В конкретния случай мотивите за вота на недоверие бяха безразлични, вотът бе предопределен не по съдържателни, а по субективни причини.

И отново възниква вечният въпрос: Защо такива хора изпълват НС? Отговорът е: Защото българският народ ги изпраща в НС! Такъв народ е политически и икономически недостатъчно грамотен. А тези, които са длъжни да го ограмотяват, стоят встрани, подсмиват се високомерно, мислят за джобовете си и непрекъснато се тюхкат.

Докога?

Икономически живот

Държавата дава 800 млн. лв. на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 156

Смениха шефа на АПИ

автор:Дума

visibility 449

/ брой: 156

НАП: Строители крият 480 млн. лв. данъци годишно

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 156

Трети сме по износ на ток в Европа

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 156

Осуетени атаки срещу Запорожката АЕЦ

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 156

Българите съживяват търговията в Одрин

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 156

Германия застрашена от нивото на Рейн

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 156

Украински заплахи

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 156

Зануляване

автор:Марин Милашки

visibility 435

/ брой: 156

Ами ако Москва напълно спре доставките на газ?

автор:Дума

visibility 493

/ брой: 156

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ