Войната с Иран промени завинаги световната икономика

Патриция КОЕН,
"Ню Йорк Таймс"

Рамковото споразумение между САЩ и Иран положи основите за прекратяване на военните действия и изтощителните прекъсвания на енергийните доставки и търговията в Персийския залив. Но не се очаква икономиките по света да започнат оттам, където бяха спрели на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха бомбардировките на Иран.
Почти пълното спиране на доставките на петрол и газ от Близкия изток и скокът на цените доведоха до своеобразно изместване на властта. Производителите на енергия - от държавите от Персийския залив до Северна и Южна Америка - се опитват да запазят или укрепят господстващите си позиции, докато потребителите се опитват да намалят зависимостта си и да увеличат доставките.
В резултат на това всичко се променя: енергийният пазар, структурата на потреблението на енергия и съставът на играчите.
Дълбоката уязвимост на страните от Азия, Европа и други региони към вноса на енергия подтиква търсенето на алтернативи. В някои страни, като Южна Корея и Япония, това доведе до връщане към по-замърсяващи горива, включително въглища.
В дългосрочен план обаче този енергиен шок - вторият само за четири години - вероятно ще ускори прехода към възобновяеми енергийни източници: слънчева, вятърна и ядрена енергия.
Според Даан Валтер от лондонската изследователска група Ember, подобрените технологии и повишената ефективност на електрическите батерии правят този преход по-осъществим, отколкото беше през 2022 г., когато специалната операция на Русия в Украйна потопи света в дълбока енергийна криза.
Например електрическите превозни средства стават все по-достъпни в много части на света. А през април производството на вятърна и слънчева енергия надмина газоенергийната за първи път в световен мащаб.
„Това е голям обрат“, каза Валтер. „Това, което беше едва конкурентно преди пет години, сега е практически по-евтино.“
Инвестициите във възобновяеми енергийни източници също станаха по-печеливши, обещавайки възвръщаемост за около две години вместо 30, подчертава той.
Взаимоотношенията между производителите също се променят. Войната изостри напрежението между Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, което доведе до оттеглянето на Емирствата от алианса ОПЕК+, състоящ се от страни производителки на петрол. Пълните последици от това ще се усетят, когато регионалното производство на петрол се увеличи. В същото време отслабената ОПЕК заплашва да дебалансира петролните пазари.
Разривът също така тласна саудитците по-близо до Русия. Този месец руският президент Владимир Путин прие Саудитска Арабия като почетен гост на Международния икономически форум в Санкт Петербург.
Войната засили позицията на Русия като втория по големина производител на петрол и газ след Съединените щати и по други начини. Администрацията на Тръмп временно облекчи санкциите, осигурявайки допълнителни приходи от износ на петрол за Москва на фона на икономическия спад.
Отвъд Атлантика Бразилия, Венецуела, Колумбия, Аржентина и Гвиана разширяват капацитета си за производство на петрол, докато светът търси алтернативни доставчици.

Китай удари джакпота

Стремежът за укрепване и диверсифициране на енергийните мрежи ще продължи дълго след края на войната. А Пекин е готов да извлече най-голяма полза от глобалния копнеж за възобновяема енергия.
Китай значително превъзхожда останалия свят в производството на вятърни турбини, кабели за високо напрежение, трансформатори, слънчеви панели, батерии, софтуер за управление на енергията и много други.
Нарастващата роля на Китай в осигуряването на надеждни енергийни доставки за други страни засилва неговото стратегическо влияние и значение.
„Китай изглежда печели безспорно“, заключиха анализатори от глобалната енергийна консултантска компания Wood Mackenzie.
Администрацията на Тръмп упорито се опитва да спре проектите за възобновяема енергия - дори плаща на компании да затварят вятърни паркове. Това означава, че Съединените щати по същество се оттеглят от световната конкуренция и доброволно отстъпват своето индустриално и технологично предимство на най-големия си конкурент.
Икономическите предимства се подсилват от геополитически. Войната задълбочи разрива между Съединените щати и техните дългогодишни съюзници в Европа - а за Китай тя представлява още една възможност да затвърди ролята си на световен лидер.

Възстановяването на доверието няма да е лесно

Не е ясно кога ще се възобнови корабоплаването през Ормузкия проток, единствената морска артерия за износ на петрол, природен газ и други товари от Персийския залив.
Иран настоява за налагане на мита на преминаващите кораби, въпреки че този план може да противоречи на международните споразумения. Дори без мита, Иран е доказал способността си да нарушава търговията по всяко време, увеличавайки рисковете и разходите.
„Вярвам, че традиционното доверие в свободното преминаване няма да се върне“, каза Морис Обстфелд, бивш главен икономист в Международния валутен фонд.
В същото време доверието в мира, стабилността и просперитета в региона също е разклатено.
„Уязвимостта на държавите от Персийския залив подкопава техния икономически динамизъм“, каза Обстфелд, „и това играе в ръцете на Иран в региона.“ Техеран многократно е изстрелвал дронове и ракети срещу Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Емирствата и други съседни страни. Газовите находища на Катар претърпяха значителни щети: износът на втечнен природен газ спадна със 17%. Нефтохимически комплекс в Саудитска Арабия беше взривен.
Емирствата се позиционират като глобален финансов център, търговски център и туристически магнит, а ударите по петзвездни хотели, центрове за информационни технологии и ядрено съоръжение биха могли да възпрат посетителите и инвеститорите.
Що се отнася до Съединените щати, решението на Тръмп да обяви война срещу Иран, съчетано с непостоянни политики на други места, допълнително подкопа доверието в ангажимента на Вашингтон за поддържане на световния ред и търговия.
„Военните способности на Съединените щати за пореден път се оказаха доста скромни“, каза Обстфелд. „А непоколебимата съпротива на Иран разби глобалната вяра в Съединените щати като гарант за сигурност.“
Както обясни политологът Марк Блайт от университета Браун, в продължение на десетилетия основната мисия на ВМС на САЩ е била да гарантира свободата на корабоплаване. Успешната блокада на Иран обаче показа, че Съединените щати, въпреки цялата си мощ, вече не могат да гарантират, че моретата ще останат отворени и свободни.

Икономиката върви към забавяне на растежа и покачване на цените

Когато икономистите на Световната банка започнаха да анализират данни по-рано тази година, те бяха приятно изненадани. „Между януари и февруари дори обмисляхме да преразгледаме прогнозите си - всичко изглеждаше толкова добре“, каза главният икономист на банката Индермит Гил. „Инфлацията спадаше, икономическият растеж набираше скорост и дори търговията сякаш се задържаше и дори не спадаше.“
Но това вече не е така. Банката наистина преразгледа икономическите си перспективи - но надолу. Сега тя очаква глобалният икономически растеж да се забави до 2,5% тази година от 2,9% през 2025 г.
Инфлацията също се ускорява. В САЩ тя се покачва за трети пореден месец, достигайки 4,2% през  май. И вместо ново намаление на лихвените проценти, "Уолстрийт" очаква Федералният резерв да повиши лихвите поне веднъж преди края на годината. Миналата седмица Европейската централна банка повиши лихвите до 2,25%. „Войната в Близкия изток създава инфлационен натиск“, обясни банката.
По-високите лихвени проценти ще имат сериозни дългосрочни последици както за богатите, така и за бедните страни, които вече са натрупали огромен публичен дълг и харчат все повече за лихвени плащания.
Този фискален натиск само ще се засили, тъй като правителствата предлагат помощ на домакинствата, засегнати от високите цени на енергията, и увеличават военните бюджети, за да се справят с повишените заплахи за сигурността.
Азиатските икономики, най-силно засегнати от кризата, вече се обърнаха към Азиатската банка за развитие за спешни заеми, стремейки се да спасят своите хазни и финанси от последиците от войната в Иран.
„Световната икономика в крайна сметка ще стане по-несигурна“, заключи Гил. „А това е лоша новина за дългосрочното планиране, инвестициите и растежа.“