Връща се нуждата от споделените ценности

Ида Андрей Даниел е родена на 12 октомври 1977 г. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури, има бакалавърска степен по англицистика и американистика към Софийския университет и магистърска степен по режисура за драматичен театър към Нов български университет. Издала е няколко стихосбирки ("Дантелени Разни Парчета", "Бавните неща"). През 2000 получава голямата награда на "Фестивал за поезия, пърформанс и електронна музика - 2000". Била е асистент режисьор на филма "Двуокият" с режисьор Тодор Динов (анимация) и на спектакъла "Посещението на Старата дама" (НТ "Иван Вазов" с реж. Леон Даниел). През 2004 г. участва в "Мобилната академия" в Берлин в класовете на Щефан Кеги и SUBREAL. През октомври 2006 г. Ида Даниел прави своя дебют като режисьор със спектакъла "Всеки човек", представен в Центъра за култура и дебат "Червената къща". Внучка е на режисьора Леон Даниел и дъщеря на художника Андрей Даниел. Има син. В момента е част от сценарния екип на продукцията "Малкото голямо четене" на БНТ.

- Ида, вие сте част от сценарния екип на "Малкото голямо четене" на БНТ. Имате ли вече отговор на въпроса какво е книгата за децата и какво за порасналите деца?
- Имам. За всеки е нещо лично...
- Поезия, роман, приказка... коя е вашата любима магия на думите?
- В първите класове обичах романите за деца много... и на Ерих Кестнер, и на Астрид Линдгрен, но и много други, които по това време се издаваха - Мери Попинс, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Чичо Томовата колиба, Айвънхоу, Изгубеният свят, една съветска фантастика Калипсо... и още много... но после, в тийнейджърските години, бях силно привлечена към Прокълнатите поети, Дилън Томас... и така започнах да предпочитам поезия... дълго време не можех да намеря роман, който да ме дръпне... а стихотворенията ме вълнуваха страхотно... после четях само теоретични книги... сега съм любопитна отново към всякакви жанрове.
- Къде се ражда и разпалва любовта към книгите според вас? В училище, у дома, сред приятелите? Носкоро проучване показа, че има деца, в чиито домове има едва 2-3 книги. Не е ли страшно това?
- Страшно е, но е хубаво, че е регистрирано, защото така подлежи на промяна. В момента расте едно поколение тийнейджъри, които носят белезите на цялото колебание, несигурност... оплитане и загуба на ценности от годините на прехода... Това беше време, в което беше по-важно или пък просто достатъчно да гледаш телевизия, но в това време телевизията не се занимаваше с образование и култура, а с преповтаряне на същите тези колебание, несигурност, оплитане и загуба на ценности. И ето така се получи един затворен кръг, от който сега се опитваме да излезем. В момента обаче вече растат и едни първокласници, чиито учители и родители са се поучили от страшната картинка, породена от претупване и изпускане... от лекото чувството, че нещата сами си стават. И издателствата издават повече детски книги, и телевизиите се занимават повече с въпросите на родителството и детството, училищата използват повече неформални методи, за да изградят симпатични уверени хора. "Малкото голямо четене" се появява точно в този момент, когато едно осъзнаване на нуждата от споделени ценности се заражда. Надяваме се да подкрепим този процес.
- Има ли книги, които могат да са свързваща нишка между поколенията или всяка епоха си има своите текстове?
- Хубавото на книгите е, че могат да се четат от всички... ако си пропуснал някоя книга, попадаш на нея, когато някой я подари на детето ти... аз сега така открих Роалд Дал и неговите Вещици. Има книги, които съм чела като дете, препоръчани от дядо ми, който беше запазил хубав спомен от тях... например "Малкият лорд Фаунтлерой"... но пък бях адски щастлива, когато той прочете на 65-годишна възраст Мери Попинс и беше истински щастлив. Хубавото на книгите е, че предизвикват към споделяне.
- Трябва ли да се страхуваме, че текстът на хартия ще умре, заменен от електронната книга и онлайн библиотеките? Дали приятелството с книгата днес е различна емоция?
- Виждала съм електронна книга... много е вълнуващо... в една книга имаш безброй книги... това събужда страстта към четенето още повече... цяла библиотека в една кутийка... мислите, думите и ритмите на толкова много хора... мисля си, че няма как да се страхуваме, че текстът на хартия ще умре... но ми се струва, че в книжни тела ще се появяват най-много детските книги... любовта към четенето и към книгата като предмет ще остане.
- Вашата книга? А изречение от книга?
- Имам лични отношения с много книги.
- Днес децата четат ли приказки или предпочитат фантастика, роботи и чужди планети? Какви са впечатленията ви от работата ви по "Малкото голямо четене"?
- Фантастиката и роботите, и чуждите планети и мен ме вълнуваше много като малка... добре, че се превеждаха такива съветски романи... имаше някои по-научни и суховати, но имаше и други супер вдъхновяващи... даже бях почнала да пиша книга за бъдещето и за космически кораби в стил "Гостенка от бъдещето". Иначе мисля, че децата обичат това, което съумее да ги увлече.
- Пиеса, кино или книга?
- И танци!
- Има ли ценности, които можем да загубим или забравим без книгите? 
- Има.. самовглъбяване, споделяне, многообразие, чувственост, сетивност, търпение, наблюдение, ненасилено удоволствие.