Връщане към най-българските дни

Продрум Димов

Това се е опитала да направи известната, усърдна наша изследователка, литературоведка и писателка Катя Зографова в едно от последните си издания - "Жените в Априлското въстание", предложено на читателите от издателство "Изток-Запад". В излезлите й досега от печат десетина заглавия през последните 15-ина години тя респектира с културна ерудиция и неугасващ афинитет да се рови, проучва и изследва търпеливо и задълбочено духовните пластове на отечественото ни минало. Особено впечатляващ е нейният неутолим интерес към Българското възраждане, възкресявайки имена на цяла галерия от забравени забележителни българи.
В непрестанните си творчески търсения Зографова неведнъж поставя на фокус присъствието и на българските жени и тяхната подценявана роля в национално-историческото ни развитие. Такъв характер повелително носи нейната добре известна книга "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни". И като съвсем естествено продължение и задълбочаване на тази тема приема и появата на произведението й "Жените в Априлското въстание". А то е едно толкова актуално и потребно завръщане към спасителните живителни корени на задушаваното днес българско родолюбие.
"Тази малка книга, както споделя и самата авторка, има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание." Макар и лишена от всеобхватност и сериозно изясняване, тази, затулена в мрак и забвение историческа територия, е въодушевила Катя Зографова в усилията й да сложи началото на едно изключително благородно дело.
По принцип, когато говорим за участието на жените в славната Априлска епопея, паметта ни мигновено изравя обаятелната емблематична фигура на знаменоската на панагюрските въстаници - Райна Княгиня. В своето твърде лаконично повествование авторката съзнателно не слага ударението на нея, защото историята справедливо я е наредила вече в пантеона на безсмъртните ни национални герои и се опитва да хвърли светлина върху имена, които не битуват в съзнанието на нашия съвременник. Затова и пред погледа на читателите оживяват забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, които проявяват истинско мъжество по време на великата трагедия и смело защитават поруганата национална чест и достойнство. Човек не може да не се възхищава и от жертвоготовността на напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище или пък от твърдата решителност на спасителката от Горна Оряховица - Елена Грънчарова, която смайва и най-ожесточените тирани с дръзкото си поведение в защита на великото народно дело. Читателят наистина настръхва, когато се докосва до мъченическия образ на "черната сватбарка" от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца. Не можем да не изтръпнем и когато научаваме за подвига на Теохана, съпругата на Кочо Честименски, чието поведение ни потапя в невероятната човешка трагедия. Тя намира сили в себе си и окуражава "простия чизмар" да посегне на себе си и цялото си семейство в храма на Перущица.
От погледа на старателната изследователка не е убегнал и образът на доблестната девойка от Пазарджик - Мария Ангелова-Сутич, която, без да се колебае нито за миг, тръгва решително със своя съпруг от Далмация и се включват в Хвърковатата чета на Бенковски, излагайки на смъртен риск своя млад живот. В тази малка по обем, но твърде стойностна като съдържание книга са очертани над десет типа женски проявления във въстанието. А те наистина надхвърлят хиляди, които за жалост все още не са проучени и описани, за да останат живи за поколенията. Книгата е обогатена със значителен снимков материал и това несъмнено я прави още по-атрактивна за читателите.