Връщане в Ясна Поляна

Валерий Вижутович


Вие ли сте първият директор на „Ясна Поляна” от рода на Толстови?

Не, третият. Това е, ако имаме предвид официалната длъжност. Като цяло, децата на Лев Николаевич – Сергей Лвович и Татяна Лвовна са се занимавали активно с музеите на Толстой в Москва и Ясная Поляна. Това е до голяма степен семейно дело.

1. Музеят-имение на Лев Николаевич Толстой “Ясна Поляна”

Какво беше първото нещо, което направихте, след като станахте директор?

Лев Толстой в своя работен кабинет в Ясна Поляна

Най-напред махнах вътрешните огради в имението и разреших на децата да се къпят в езерото в Ясная Поляна. Точно срещу входа на музея се намира детски дом, в който живеят петдесетина дечица. Какво толкова ужасно ще се случи, ако дойдат през лятото да се изкъпят или пък през зимата да се попързалят с кънки? Природата в Ясная Поляна има доста проблеми, но тези проблеми не са създадени от местните жители. Толкова много забрани! Каквото и да пипнеш – забранено! Защо да не може селянинът да накоси сено за кравата си, ако то така и така заминава без полза на тази поляна?

Ясна Поляна. Лев Толстой играе тенис с дъщерите Александра и Мария. Отдясно – С.А.Толстоя, Т.Л.Толстоя (седи) и А.Б. Голденвайзер

За селяните в Ясная Поляна Лев Толстой е бил изцяло свой човек, макар да е бил господар, аристократ. За кого ви смятат местните жители? Кой сте вие за тях?

Е, разбира се, че не съм господар за тях. Да кажем така – радетел. Защото музеят изпълнява в определен смисъл функциите на общинската власт, като, разбира се, не я заменя. Ако нещо стане, веднага тичат в музея. Била се развалила водната помпа, били се случили някакви други битови проблеми – хората веднага тичат тук да им помогнем. Някак смятат, че музеят отговаря за всичко, което се случва около него. Аз наистина се старая да помагам, когато е възможно.

Има ли сред потомците на Толстой заможни хора, които са в състояние да окажат финансова помощ на „Ясная Поляна”?

Не, това са все хора със средни доходи. Някой е с по-високи доходи, друг – с по-ниски, но никой не разполага с такива средства, които да са достатъчни за осъществяването на музейни проекти. Ние, Толстови, някак си не умеем да печелим пари.

Кога за първи път осъзнахте причастността си към рода на Толстови?

Откакто се помня, все съм го чувствал. В нашето семейство това си беше просто естествено... Моят дядо се върна от емиграция през 45-та година. Това беше смело решение, да не кажа безразсъдно. Той обаче много искаше да се върне в родината си и, когато се появи такава възможност, той и брат му – и двамата със семействата си, са дошли в Съветския Съюз. Дядо се заселил край Москва и започнал да си строи къщичка. Животът на семейството ми, обаче, беше някак си отделен от живота наоколо. Все едно бяхме в микросвят.

Усещахте ли, че сте особен? Или пък, напротив, това го забелязваха обикновените съветски хора, като виждаха във вашето потомство потомци на графове?

Сега ми е трудно да преценя. По онова време аз бях още дете. Мога само да кажа, че моят дядо беше изключително общителен и открит човек, той никога не демонстрираше превъзходство над хора с друг произход. Макар да разбра много бързо, че Русия, към която се е стремил, и тази, в която е попаднал, са две различни неща.

Кога посетихте Ясна Поляна за първи път?

Като бях на седем-осем години. Може би, именно тогава в мен се появи усещането за причастност към Лев Толстой.

Усещане за пряко родство?

Не, той беше за мен почти митологична личност. И какъв друг да бъде, след като изучавахме произведенията му на уроците по литература.

Какво означава днес да се живее съгласно моралния кодекс на Толстой? Какво представлява т.нар. „толстовство” в днешен прочит?

Като цяло, „толстовство” е в определен смисъл сектанство. Това е опит на някакви групи хора да построят живота си съгласно принципите, които са прочели при Толстой. Самият Толстой се е отнасял доста скептично към „толстовците”, като винаги е подчертавал, че той не изобретява някаква религия и не насажда на хората „толстовско” разбиране на битието. Той просто е изказвал мнението си по основните човешки въпроси – въпросите на живота и смъртта. Да, той е имал последователи и продължители, но самият той никога не се е стремил да стане духовен наставник за някого или пък безспорен морален авторитет. Той е смятал, че всяка мисъл се ражда и развива и няма нищо по-страшно от това тя да бъде окована в някаква мъртва схема. За мен той е олицетворение на вечното движение, вечното търсене, вечната жажда за живот.