Време е за Съединени европейски щати!

Ние, европейските граждани, сме изплашени от завръщането на войната в сърцето на Европа. Руската инвазия в Украйна разкрива слабостите и зависимостите на Европейския съюз и неговите държави-членки, както и тяхната неспособност да проектират мир и стабилност. Европейските, и особено украинските, граждани страдат за сметка на разходите на неевропейците в областта на енергийната, данъчната, външната и отбранителната политика.
Държавите-членки на ЕС, харчат за отбрана повече от два пъти повече от Русия, без да имат значителен възпиращ капацитет. Повишаването на националните разходи за отбрана до 2% само ще увеличи разхищението, освен ако не е насочено към създаването на истински отбранителен съюз.
Това би могло да започне с въвеждането на Сили за бързо разгръщане с на 60 000 души, решено на Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г.; "комунитаризация" на Еврокорпуса, за да се предостави на Военния комитет на ЕС зародишът на интегрирана структура за командване и контрол на ЕС, необходима за създаването и управлението на тези сили за бързо разгръщане, постоянно под командването на ЕС; създаване на Европейски център за обучение на военни кадри, за да се развие обща европейска стратегическа култура.
Това би могло да се финансира чрез обединяване на европейско равнище на увеличенията на разходите за отбрана, които понастоящем се определят от държавите-членки, или на определен процент от националните разходи за отбрана - точно както бяха обединени 20% от националните резерви при създаването на паричния съюз - или националните вноски в Европейския фонд за отбрана и Европейския механизъм за мир биха могли да бъдат изключени от изчисляването на структурния дефицит, точно както тези в Европейския фонд за стратегически инвестиции. Същото би могло да се приложи и за дела на националните военни разходи, предназначени за европейски проекти, като например тези в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество или за европейски мисии. Отбраната на ЕС трябва да бъде в услуга на външната политика и политиката на сигурност на ЕС и следователно изисква политически съюз с единно представителство на ЕС в международните институции и на международната арена.
Структурното решение на енергийната криза се основава на енергиен съюз и ускоряване на екологичния преход чрез увеличаване на инвестициите във възобновяеми източници и енергийна ефективност. Цените на енергията могат да бъдат намалени наполовина чрез единна енергийна и газова мрежа на ЕС; съвместно закупуване на енергия от трети страни, като например за ваксините; и стратегически резерв на ЕС, като този на САЩ.
Политиките в областта на енергетиката и отбраната изискват инвестиции от ЕС, а оттам и фискален съюз - предоставяне на ЕС на фискални правомощия и възможност за вземане на заеми чрез европейска хазна - и единна външна политика. Това предполага истински политически съюз с Европейската комисия като федерална изпълнителна власт, отговорна пред Европейския парламент, която да управлява новите енергийни, фискални, външни и отбранителни политики; придружен от съвместно вземане на решения от Парламента и Съвета и пълно премахване на единодушието в цялата система за вземане на решения на ЕС.
На конференцията за бъдещето на Европа гражданските панели и предложенията на цифровите платформи се обединяват в искането за по-обединена, ефективна, социална и демократична Европа, основана на истинска конституция.
Ние, европейските граждани, вярваме, че това е решаващият час за ЕС. Затова призоваваме
- Конференцията за бъдещето на Европа - с участието на европейските и националните институции, гражданското общество и гражданите - да поиска нова европейска конституция, която да установи (както е очертано и в настоящото германско коалиционно споразумение) федерална европейска република, включваща външна политика, политика на сигурност, отбрана, данъчна и енергийна политика;
- Европейският парламент да изготви и предложи цялостна реформа на Договора или нова Европейска конституция въз основа на резултатите от конференцията и новата ситуация, създадена от руската инвазия в Украйна;
- Европейският съвет да вземе решение за започване на нова Конвенция, която да вземе за основа проекта на Европейския парламент.
Това са предложенията от призива, лансиран от Роберто Касталди (директор на Centro studi, formazione, comunicazione e progettazione sull'Unione europea e la Global Governance, Италия), Ив Бертонцини (председател на Европейското движение във Франция, бивш директор на Института "Жак Делор"), Анна Диамантопулу (председател на мозъчния тръст To Diktio, бивш европейски комисар, Гърция), Улрике Герот (директор на Европейската лаборатория за демокрация, Германия) и Даниел Инерарити (директор на Instituto de Gobernanza Democr?tica, Испания). Над 250 личности от областта на културата и гражданското общество, с различни политически възгледи и от много страни от ЕС и извън него, се присъединиха към инициативата. Сред тях са Антъни Гидънс, Сандро Гоци, Джанфранко Паскино, Хавиер Солана, Янис Варуфакис, Мишел Вивиорка и много други културни дейци, но също и кметове, бивши министри и комисари.