Всеки четвърти ученик не чете книги

Около 26% от българските ученици изобщо не четат книги или го правят много рядко, се казва в анализ на Института за изследвания в образованието. Той се основава на данните, получени от международното проучване PISA 2018, представено официално преди месец в образователното министерство. Анализът на института има за цел да опише профила на читателя на 15-16 години, като акцентира върху неговите нагласи и отношение към четенето. 

Според експертите всички ученици, които не четат, имат сравнително нисък резултат на PISA, който показва, че не разбират достатъчно прочетените текстове. Близо 28% от учениците са посочили, че не четат за удоволствие. Техният среден резултат е доста по-нисък от тези, които вземат книга в ръка за повече от два часа на ден. Следователно, колкото повече децата четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати, обобщават анализаторите. 

Друго заключение на експертите е, че колкото по-често учениците четат художествена и документална литература, толкова по-добре се справят на тестовете за четивна грамотност. Всеки трети предпочита да чете именно такава литература, а всеки четвърти се спира на списания и малко по-рядко - на вестници. Разликата в четивната грамотност на учениците, които залягат редовно над художествена литература, и тези, които никога не го правят, се равнява на почти двегодишно обучение в училище. Подобни са заключенията и при ученици, които подхождат с желание към книгите. Тийнейджърите със силна вътрешна мотивация за четене изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които нямат интерес към книгите.

Около 8% от българчетата пък са напълно съгласни с твърдението, че четенето е загуба на време. Очаквано, те се справят по-зле на PISA.

Експертите са установили, че от съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си. Затова и колкото по-богата е домашната библиотека, толкова по-грамотни са децата. Всеки десети е посочил, че има между 200 и 500 книги вкъщи. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги в дома си.