Вселените на глупостта

Мая Кулишева

Забелязвам в мрежата, че едни пещерни антикомунисти се вдигнаха да защитават своя министър Тодор Танев след безумните му изцепки по повод на световнопризнати от столетия личности. Цял файтон нечистотии се изляха по "червените боклуци", които защитавали Ломоносов, Жолио-Кюри, Асен Златаров и... Наполеон. Какво да коментираме, след 25 години преход май имаме нужда от повече психиатри. 
Защо всички - и критици и застъпници на министъра, се вторачват в оценките му за известни личности? Берану и Кортенска в сутрешния блок на една медия спориха той професор ли е или просто идиот... И дали като обикновен човек има право да дава мнение за исторически личности, а пък ако е министър, да си мълчи. А всъщност трябваше да стане дебат за друго. Другото е виждането на управниците ни за бъдещето на България. Защото министърът ей така, като даденост, приема, че всички днешни български ученици неминуемо ще се отправят към странство. Танев призова децата ни да учат английски, но да не забравят и българския, когато се разпръснат по чужбина - за да си спомнят откъде са дошли. Това е всъщност въпросът на въпросите, причината, поради която на министъра трябва да му се иска оставката! Какви реформи ще прави Танев, след като праща децата ни да напускат България? Кого ще образоват с неговите реформи учители и преподаватели? Защо ли питам, след като премиерът на образователния министър отиде в Германия, за да получи съветници, които да управляват страната, щото нямало кой друг... Разбира се, че няма кой - "свестните у нас считат за луди". А след Ботев ще цитирам само двама души, до които министърът още не е стигнал и са останали в историята освен с постиженията си в научната и писателска сфера, и с крилатите си фрази.
Алберт Айнщайн:
"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен".
Джером К.Джером:
"Не мога да седя и да гледам спокойно как някой се трепе и работи. Иска ми се да стана и да го организирам, да обикалям около него с ръце в джобовете и да му казвам какво да прави..."
И още една мисъл на Джером Джером завещавам на проф. Тодор Танев:
"Аз самият не говоря немски. Учих го в училище, но две години след като завърших, забравих всичко до последната дума и оттогава се чувствам много по-добре".
Имам и едно предложение - да спретнем една поредица с представяне на научните трудове на образователния ни министър. Така ще го прославим още повече - тогава ще разберем и какво е имал предвид авторът на Теорията за относителността с думите: "Колкото по-голяма става славата ми, толкова повече оглупявам, което, разбира се, е общовалидно правило".