Всички ни обичат

Юнкер е приятел на България - тези думи не спираха да се леят от устата на зам. главния говорител на председателя на ЕК Мина Андреева, която говори пред български журналисти, поканени на обучение в Брюксел от Министерството за българското председателство. Андреева, която явно има афинитет към образното говорене, не се умори в опитите си да убеди как по време на българското председателство на ЕС трябва да заключим вратата с националните интереси и да хвърлим ключа надалеч поне за шест месеца. Само че ние следването на националните интереси отдавна сме го закотвили надълбоко в морето, тъй че няма да е проблем и по време на председателството да го сторим - във времето, когато имаме шанс да направим точно обратното, защото има шанс гласът ни да се чуе.
Андреева уверява как ние трябва да правим "това и това", а пък Юнкер ще се погрижи за нас, защото ни е приятел. Тъй че спете спокойно, над съня ни бди председателят на ЕК. Само че въпреки красивите му думи, с които ни приласка в Шенген, влизането ни в зоната без граничен контрол си остава мираж - върлите му противници като Германия и Холандия веднага възроптаха. А и Андреева не се ангажира с прогнози кога ще се случи, но важното е, че Юнкер ни е приятел. А и неотдавнашното решение за достъп до данните в Шенгенската система не е повод за фанфари, това си е формална процедура, с която всъщност страните във вътрешността на ЕС се застраховат, че няма да им пускаме "вредни" обекти.
Видите ли, Юнкер бил посъветвал френския президент Еманюел Макрон да направи първите си европейски посещения в страните от Източна и Централна Европа - ами нали той национални цели и евентуално удържане на стремглаво сриващия му се рейтинг преследваше с тези визити, у нас и мнима подкрепа за Шенген декларира, само и само да му дадем рамо за промяна на директивата за командированите работници. Когато става въпрос за интересите на някои от "началниците", те са общоевропейски. В обратния случай - не. Двойните стандарти са ясни на всички, само че някои предпочитат да не ги виждат. А Андреева ни съветва да сложим "европейската шапка". Ясно е, тя няма какво друго да говори. Такава е работата й, същата като на еврократите в лъскавите сгради в Брюксел, които благоденстват в уютната обстановка на измисления си свят, придаващи си вид на вършещи жизненоважни дела. И най-важното - голямата честота на употреба на думичките компромис, консенсус, солидарност!
"Знайте, че България не е сама", това пък ни уверява евродепутатът Сесилия Викстрьом, която е докладчик на ЕП за промените в Дъблинския регламент. Права е, че всяка страна членка трябва да поема своя дял от мигрантското бреме, само че ние виждаме точно обратното и навярно нейните предложения на практика ще останат само в сферата на добрите пожелания. Пример - договорената преди 2 години схема за релокация на 160 хил. бежанци и мигранти от Италия и Гърция завърши с тотален крах, бяха разпределени по-малко от 30 хил. Как ще заработи солидарността сега? При това положение как да вярваме, че ако България бъде изправена пред засилен мигрантски натиск, няма да бъде оставена сама, както ни успокоява Викстрьом? Със средства за мигрантски площадки, както ги определи миналата година почти по същото време тогавашният вътрешен министър Румяна Бъчварова?
Изобщо в евросредите е тъй приятно. Всички те обичат и се грижат за теб!