"Вземам думата!" или книга - оръдеен залп

Владимир АРДЕНСКИ

Къде ли не е "орал" с перото си Филип Марински. В прозата и поезията, във фолклористиката и етнографията, в диалектология и къде ли още не. Върху 18 книги е името на 80-годишния родопчанин, роден в песенното село Гела. И все достойни, с познания и умения писани. Последната творба е нарекъл "Вземам думата!" - публицистика. Публицистика от висока класа, която на места се доближава до продевската.
Обърнете внимание: Филип Марински не иска думата, не чака да му я дадат, той сам си я взема. Съвестта го задължава. Неговите сетива са изострени към всичко онова, което грози и препъва милата му България. Отдалечаването на някои "народни" представители от народа, дебелоочието и алчността им; ненаказаната корупция; обременената с бумащина здравна система; занемареното милосърдие; обезлюдяването на селата; затлачването на родния български език с ненужни чуждици; недостигът на добродеяния. Тези и ред други, увреждащи обществото ни, язви от години са в прицела на Марински чрез периодичния печат. Окопал се дълбоко в утвърдените от времето нравствени позиции на своите земляци, той стреля точно и безкомпромисно срещу уродливите явления, съпътстващи продължаващия незнайно докога преход.
И все пак публикациите на Филип Марински в различни вестници и списания, взети поотделно, са единични изстрели. Събрани обаче в книга, те са оръдеен залп. Залп, който държи читателя буден...