29 Октомври 2020четвъртък18:55 ч.

Достойни българи

Яко Молхов - генералът, който се опълчи на президента Желев

Той остави светла диря не само като високо ерудиран и далновиден военен ръководител, но и като човек и приятел, готов винаги да помогне

/ брой: 69

автор:Димитър Копривленски

visibility 2993


Осиротя българската артилерия без интелектуалеца и мъдреца генерал Яко Молхов. Осиротяха и армията, и България без отиващите си един подир друг големи наши военачалници и ветерани - ген. Добри Джуров, ген. Атанас Семерджиев, ген. Христо Добрев...
Може времето наистина да изгражда хората, но защо същото това време ги прави по-непризнателни, по-малко духовни? Докога и докъде така?




През август м.г. ген. Яко Молхов щеше да стане на 90. Но си отиде през 2012-а. И остави да светлее силната му следа в артилерията и в душите на артилеристите и ракетчиците. Като ярка личност, като голям интелектуалец, като изключително далновиден ръководител, като повече човек и приятел, отколкото началник, като...
Човек, чиято сила е добротата, също знанието, културата, тактичността, готовността да помогне, да разбере другия. До края. Той се опълчи на президента Желев, когато се опитваше да иронизира офицерите от Народната армия и всички мълчаха. И пак ген. Яко Молхов показа достойнството на българите и дори превъзходството им пред висшите британски офицери при посещението на наша делегация от ветерани в Лондон.
Един нов генерал Владимир Вазов! Съвсем уместно сравнение в смачканото ни днес самочувствие. И не само това.
Трудно е да се обхване и дори да се подреди по важност стореното от ген. Яко Молхов. Той е партизанин от бригада "Чепинец", той е участник в боя на Милеви скали, доброволец в Отечествената война в състава на 27-и Чепински полк. В боевете при Крива паланка, Стражин и Куманово едва оцелява. Но загубва най-добрия си приятел от детството. За разлика от мнозина други, по свой избор, се явява на конкурсен изпит във Военното училище, независимо, че участниците във войната се приемат в Университета без изпити. И понеже е постоянен отличник, където и да е учил, става първенец на първия офицерски "68-и Димитровски випуск".

Почти половин век в армията


В едно безценно интервю за сп. "Военноисторически сборник" по идея на главния редактор проф. Трендафил Митев, ген. Яко Молхов възможно най-задълбочено очертава основните проблеми от историята на Българската народна армия, пък и на България след 1944 г. Това е своего рода и негова автобиография. Бурна, наситена с тревоги и опасности, с труд и благородство, с усилия и успехи... Допълнена достоверно от брат му полк. Аврам Молхов.
Генерал-лейтенант д-р Яко Молхов е роден на 12 август 1926 г. в борческото с. Каменица, сега квартал на Велинград. През 1941 г. става член на РМС. Като ученик в Търговската гимназия в София е съден за антифашистка дейност. Но е защитен от учителите, лично от директора и от свещеника на Каменица. На следващата 1943 г. е изключен от гимназията, през лятото на 1944 г. с един от вуйчовците си се присъединява към партизаните. И на 4 септември 1944 г. участва в боя при Милеви скали, където са убити 12 партизани...
Така се кове стоманата.
Пример му е дядо му Аврам, чието име е изписано на стената на старинния храм "Св. Троица - 1816" в Каменица, ведно с останалите 54-ма, "убити в Общоевропейската война". И редом с 32-та - в Балканската война от 1912-1913 г. Плюс още други 13, убити във Втората световна война. Общо точно 100. Но без убитите партизани. Затова името на селото винаги върви с определението "борческо". Такава е закваската на ген. Яко Молхов.
Първият му ден в армията, без да се смятат дните на фронта, е 5 септември 1945 г. - постъпването му във Военното училище, чийто пълен курс завършва през април 1948 г. И служи като офицер и генерал до 1992 г. Цели 47 години. От тях 10 е на обучение, а повече от 6 години учи в съветски военни академии. Почти същия път извървяват всички висши офицери от БНА.

Един от най-големите ни интелектуалци


Не става дума само за армията. След 35-годишна служба в армията през 1979 г. полк. Яко Молхов става генерал-майор, сетне - генерал-лейтенант. По това време той е помощник-началник на Генералния щаб и началник на службата по Механизация и автоматизация на управлението на войските. Новото висше звание е признание за приноса му в една спорна в ония години дейност. Има подкрепата лично на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров. Това е силно рамо не толкова за ген. Молхов, колкото за напиращата необходимост от новостите в автоматизирането на управлението на войските. Може дори да се твърди, че тримата първи в БНА: министър Джуров, началникът на ГЩ ген.-полк. Атанас Семерджиев и неговият заместник, а по-късно командващ Сухопътните войски ген.-полк. Христо Добрев, намират най-подходящия и се уповават на знанията и възможностите на ген. Яко Молхов.
В онези години Варшавският договор е в зенита си. Генералните щабове на армиите от страните членки работят съвместно, обменят опит. А сред тях ГЩ на БНА и името на ген.-полк. Атанас Семерджиев, както и на ген.-лейтенант Яко Молхов се ползват с голям авторитет. И като че ли единствен зам.-началникът на ГЩ ген. Молхов твърдо подчертава:
"Значителна роля за положителното развитие на събитията в БНА имат решенията на пленумите на ЦК на БКП по проблемите на управлението. Много пъти съм препрочитал решенията на пленумите през 1968 г."
Когато другите се страхуват да произнесат две хубави думи за миналото, ген. Молхов смело казва истината:
"Мисля, че в никакъв случай не може да се приеме тезата, че политическият режим до 1989 г. е пречел за развитието на военното дело в България. Може да се твърди обратното... Средствата, които се отделяха за нуждите на БНА, осигуряваха финансово и материално мероприятията по бойната подготовка, комплектуването на армията с офицерски кадри,... нова бойна техника и въоръжение..."

Инициатор и автор в четиритомника "История на Отечествената война на България"

На различни места различни автори определят с основание ген. Молхов като създател на информационното общество във Въоръжените сили, баща на командния пункт за управление "Чаралица", без аналог в държавите от Варшавския договор. А сам генералът като че ли говори най-възторжено за страстта си към историята. И посочва любимите си военачалници: капитан Олимпий Панов, ротмистър Атанас Бендерев, генерал Иван Фичев, генерал Радко Димитриев.
Още със завършването на Военното училище той е оставен за командир на курсантски взвод. А след това му е възложено да преподава и история на българското военно изкуство. Струва му много усилия, но и много удовлетворение. Докато е в Москва, усилено изучава съветското военно изкуство. Със същата непреодолима любов и желание изучава историята на създаването, развитието и бойното използване на артилерията, докато е началник на катедра "Артилерия" във Военната академия "Г.С. Раковски". Автор е на над 100 публикации в различни издания, от които около 30 са за артилерията, а останалите - в областта на военната история и новите информационни технологии в системата на управление на войските.
Като своеобразен връх в страстта му към историята е четиритомникът "История на Отечествената война на България", отпечатан от Военното издателство през 1981-1984 г. Идеята възниква, когато ген. Молхов е зам.-началник на ГЩ и отговаря за работата на Института по военна история. Работната редакция провежда над 30 заседания за съставянето на структурата, подхода, темите. След това всичко се обсъжда в главната редакционна комисия, в която участват ръководният състав на БАН и видните историци, академиците Д. Косев, Хр. Христов, В. Хаджиниколов, И. Димитров, К. Василев и професорите М. Исусов и Й. Митев.
Комуто тези имена говорят нещо, може да си представи обема и качеството на работата. И неин общ организатор е ген. Молхов. Той пряко ръководи работната редакция на том II. В том I е автор на раздела за организационната структура и подготовката на войските, въоръжението и техниката и командните кадри. А в том IV анализира развитието на българската артилерия през войната, прави изводи.
Огромен труд и военна организация се иска, за да се напишат четирите тома.
"Особено полезни бяха, си спомня по този повод генералът, и интересни за нас, немските архивни документи, в които имаше признания за приноса на БНА в разгрома на хитлеристите..."
Огромно е обаче и удовлетворението, и признанието. През 1986 г. за приноса му в четиритомника "История на Отечествената война на България 1944-1945 г." генерал-лейтенант Яко Молхов, заедно с академик Мито Исусов и полковник доцент Нинко Косашки е удостоен със званието "Лауреат на Димитровска награда". Предложението е на членовете на главната редакционна колегия акад. Д. Косев, В. Хаджиниколов, ген.-полк. Атанас Семерджиев и др.






Генералът...

... ученият

Семейство Молхови (без сестрите), 1986 г.


Националният военен учебен център, построен под ръководството на генерала

Икономиката няма да издържи второ затваряне

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 206

Програмите за коронакризата са с ниска ефективност

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 206

Европарите ще са с 4,6 млрд. лв. по-малко

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 206

Външният дълг стигна 63,5% от БВП

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 206

Полският президент отстъпва за абортите

автор:Дума

visibility 123

Мадрид се затваря за празниците

автор:Дума

visibility 111

Франция повиши нивото на готовност срещу тероризъм

автор:Дума

visibility 111

Европа остро осъди терора в Ница

автор:Дума

visibility 150

Сталин пише стихове, и то какви!

автор:Христо Георгиев

visibility 604

/ брой: 206

Прекрасните пейзажи на Цвета...

автор:Лозан Такев

visibility 508

/ брой: 206

Правото на строеж срещу правото на въздух

автор:Деси Велева

visibility 300

/ брой: 206

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ