Ярък представител на българския литературен авангард

Забележителен наш учен и творец, той си отиде физически от нас на 9 март след продължително боледуване, завещавайки ни своя неоценим принос в развитието на родното литературознание. 

Името на Иван Сарандев навлиза в българското литературно пространство през 60-те години на миналия век, когато се появява на бял свят дебютното му издание "Герои и конфликти". Не закъсняват и следващите впечатляващи литературните ни среди заглавия - "Книга за Дора Габе (1974), "Павел Матев" (1974), "Живот се дава за живот" (1976), "Емилян Станев. Литературна анкета" (1977) и други, които бележат устрема на един респектиращ литературовед. 

Неговото потапяне в литературното поприще никак не е случайно. То е закърмено още от гимназиалните му години в Ямбол, където на 28.02.1934 година се ражда бъдещият талантлив литературен анализатор. Особено приносен обаче за бъдещия му професионален интелектуален "занаят" се оказва Софийският университет, където завършва българска филология, определила окончателно неговия път. Младият Сарандев започва работа като редактор във в. "Народна младеж", в. "Пулс" и в. "Литературен фронт". Не след дълго творческите му интереси го отвеждат в агенция "София прес", в. "Народна култура", изд. "Български писател". Пътят на духовното му извисяване минава и като научен сътрудник в Института по литература към БАН, където оглавява проблемната група "Литературни анкети", обогатила с десетки стойностни заглавия най-новата ни литературна история. Паралелно с това се утвърждава като професор и дълги години преподава българска литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 

Преките му служебни задължения не го отклоняват от стремежа да анализира литературното ни наследство най-вече между двете световни войни. Плод на тези изследователски усилия са великолепните му произведения "Йордан Йовков. Живот и творчески път 1880-1937" (1986) и "В света на "Старопланински легенди" (1993). Цели десетилетия обаче проф. Иван Сарандев не щади време, сили и енергия, за да сътвори своя епохален двутомник "Българска литература (1918-1945)", попаднал в ръцете на читатели и почитатели през 2004-2006 г. 

Междувременно не оставя на мира своята творческа мисъл и лаборатория, за което красноречиво говорят издадените му литературни анкети с Елисавета Багряна (1990), Валери Петров (1997) и други приносни заглавия. Сред последните се откроява и мемоарно-документалната му книга "Хроника на едно приятелство. Срещи и разговори с Борис Делчев" (2006). 

В своите произведения Иван Сарандев разкрива творческата си индивидуалност, философска и човешка същност. Избягва да предъвква литературни факти и събития и се стреми да заявява свои позиции и интерпретации, като отхвърля колективните оценки, които обслужват конюнктурни интереси, силните на деня и конформистите. Това се усеща твърде осезаемо в капиталния му двутомник, в който възкресява забравени имена на значими и неудобни в миналото автори. 

Той държеше изключително много за трезва и обективна преценка на литературното ни наследство. За него например Владимир Василев беше духовен колос, прибързано пренебрегван и маргинализиран по политически съображения. Сподели пред мен, че е успял да открие в столицата пълното течение на сп. "Златорог", водещо авторитетно издание, излизало от 1920 до 1943 година и играло наистина ролята на барометър на художествено-естетическите ни ценности между войните. Иван Сарандев осъзнаваше високата му стойност и се отдаде на неговото цялостно проучване, изследване и популяризиране. 

В човешки план Сарандев беше достъпен, общителен, добре организиран, отзивчив, но с подчертано чувство на дълг и отговорност, принципен, прецизен, взискателен към себе си, колегите и студентите. Беше непримирим към принизяването и повърхностния подход при оценката на авторите, държеше на дълбокото вникване при анализа на идейната и художествено-естетическата същност на произведенията им. Верен на своите непоклатими естетически възгледи, винаги е осъждал изкуственото пришиване на политически идеологеми в творческия процес. 

В течение на десетилетия Иван Сарандев разораваше с талант и вдъхновение, с удивителна ерудиция родната литературна нива и остави ярка, незаличима диря в летописа на националния литературен живот.