Ярки имена от Шипченския пантеон

Селището Шипка, чието име така съдбовно се преплита със славата, святостта и сиянието на връх Шипка, и днес, и завинаги ще си остане своеобразен пантеон в българската история. С перлата в короната си - храм-паметника "Рождество Христово", и с имената на героите си. На двама от тях - Стефан Орешков, Хаджидимитров четник, обесен едва 22-годишен в центъра на Казанлък, и Христо Патрев, когото със смъртта си Орешков спасява, но е заточен, избягва от зандана, през Априлското въстание води чета от 120 души... е посветена книгата на Христо Милев "Орешков и Патрев" (изд. "Пропелер").
Важно е да подчертаем: редактор на книгата, инициатор и организатор за излизането, разпространението и популяризирането й е възторженият шипченец от с. Катунец полковник Г. Й. Георгиев. Само благословията му за това да бе, пак щеше да е достатъчно. Но той е и автор на предговора, както и на прекрасния очерк за Христо Милев, тоже шипченец, страдалец, скиталец, който скоро след сражението на четата на Хаджи Димитър на Бузлуджа тръгва из селата и овчарските кошари да разпитва очевидци, за да напише книгата. Само ще отбележим, че внучка на автора Христо Милев е известната днес университетска преподавателка и конституционна съдийка Емилия Друмева. Името й е и сред помогналите за излизането на книгата.
Ето как се навързват шипченци преди и сега. Младият автор Христо Милев милее за загиналите за свободата ни шипченци Стефан Орешков, Христо Патрев, както и за загиналите 26 четници, и пише книга за тях, излязла още през 1885 г. Защо да не му признаем, че това е едно чисто будителство в стила на Паисий Хилендарски. Общопризнатият пък съвременен будител Г. Й. Георгиев продължава святото дело и 130 години по-късно ни я поднася отново с Отцепаисиева страст. А това е петата му книга за шипченци, три от тях - авторски. Последната - "Шипченски мотиви", вече топли нечии длани, очи и души! Думата има Негово величество читателят, както казваше полк. Ев. Бурнаски.