18 Май 2024събота03:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Акцент

Ярко перо, достойна личност

Лебедовата песен на Тодор Коруев излиза с клеймото на издателство "Захарий Стоянов"

/ брой: 68

автор:Иван Гранитски

visibility 890

Иван ГРАНИТСКИ


Едно от най-ярките имена в съвременната българска журналистика и публицистика без съмнение е Тодор Коруев. Сега, когато измина година, откакто напусна тази печална земя, се убеждаваме колко ни липсва неговото остроумно и артистично перо, колко обедняха страниците на някои вестници без ярките му публицистични и критически текстове, както и редица сериозни сайтове, в които той активно сътрудничеше напоследък... 


Съдбата бе така благосклонна да ме запознае с Тодор Коруев преди повече от половин век. Моят баща Йордан Гранитски бе дългогодишен журналист във в. "Вечерни новини" (там преминаха 43 години от неговия професионален живот) и още като ученик в горните класове на гимназията, а по-късно и като студент в СУ - факултет "Журналистика", почти всеки ден бях в редакцията. Там се запознах, по-късно и сприятелих с интересни личности и ярки журналистически пера. С Тодор Коруев, въпреки разликата във възрастта, от онова далечно време ме свързва искрено и дълготрайно приятелство. След периода на "Вечерни новини", почти цяло десетилетие той бе кореспондент на "Работническо дело" в Прага и Москва, а след началото на т.нар. демократични промени Стефан Продев го покани като заместник главен редактор на вестник ДУМА. 

Но като че ли безбройните журналистически публикации, както и отделните книги на Тодор Коруев имаха за цел да подготвят главната творба на неговия живот - "Овньо льо вакал, каматан" (2011). Това удивително и дълбоко проникновено във всяко отношение четиво представлява жалба по славното родопско овчарство. То е не само разказ за този поминък, защото овчарството някога е животът в планината, битът и културата на населяващите я, политиката и икономиката, мирът и войните, робството и свободата. С такова съзнание я пише и Тодор Коруев. 

Овчарството не са нито само овцете, нито само овчарите. То е цял един свят, в който има всичко и който за да съществува, трябва да съдържа всичко, като поглъща усилията, уменията и знанията на огромен брой хора - дори и на тези, които само косвено са прикачени към него или дори изобщо не знаят какво е то. Овчарството е обхванало земята, хората, кошарите, млякото, обичаите, забавленията, труда, радостите и дори смъртта. Светът му е подреден в удивителна хармония; връзките между съставките са здрави, гъвкави и пораждащи нови връзки и нови светове. Това е цяла една държава! Езикът, на който е написана тази книга, е език не на учен, а на писател, а книгата е истински роман.

Книги като "Овньо льо вакал, каматан" ни връщат към една бляскава и проверена традиция, традицията да се създава и

разгръща философията на родното

да се прониква в психологията на българския манталитет и да се изследва той внимателно и задълбочено, съпоставен с народопсихологията на другите балкански народи. А нашият автор - Тодор Коруев, е не само писател и журналист, но и великолепен народопсихолог. Съчетанието на разностранните му и многопластови научни и художествени интереси, както и богатият му образен и метафорично натоварен стил, дават плодотворни резултати. 

След впечатляващия успех на "Овньо льо вакал, каматан", за която авторът получи Националната награда за белетристика "Николай Хайтов" и Наградата на СБП за народопсихология,  той събра и издаде в сборника "Животописи" своите статии и есета, публикувани в ДУМА от 2009 до 2012 г. В нея са включени излизащите всяка сряда във вестника колонки на журналиста-публицист.

Сборникът респектира с широкия диапазон от теми и проблеми, личности и събития, исторически ремарки и злоби на деня, любопитни препратки, които са част от творческото амплоа на автора. От събраните на едно място "Животописи" придобиваме още по-пълно впечатление за неговите публицистична дарба и енциклопедично умение да "колекционира" интересни факти и събития, да ги степенува по важност. И да ги чете и препрочита от позицията на лявата идея със своята тревожна и неукротима гражданска съвест и безпогрешно родолюбиво чувство.

Малко по-късно - през 2018 г., Тодор Коруев предложи на читателската публика продължение на своите животописи в книгата "Още животописи", издание отново на "Захарий Стоянов". Книгата съдържа публицистични статии, есета, памфлети, полемични бележки, отзиви, житейски истории, писани от 2012 г. насам. От една страна, книгата е своеобразна

кардиограма на времето, в което живеем

от друга, тя ни напомня за събития и личности от нашата история и култура - някои от които малко известни или позабравени. Много от публикациите са придружени от приписки, които допълват или продължават темите, най-често тия, които са свързани с упражняването на властта и злоупотребата с нея, както и с действията и бездействията на държавните институции. 

Последната година от своя живот Тодор Коруев упорито работеше върху друго уникално народопсихологическо изследване, посветено на родопските хайти, разбойници, буйните глави, свързани с историята предимно на Родопите. Идеята се роди след неколкократни посещения на Златоград, където заедно с автора и актьора Вели Чаушев присъствахме на великолепните възстановки, които нашият общ приятел Сашо Митушев организираше по повод празниците, посветени на делото и паметта на Делю войвода. 

И при създаването на тази своя творба Тодор Коруев прояви някои от най-важните качества на своя

писателски талант и страст

- изключителна пунктуалност на изследването, много сериозни и продължителни проучвания в редица архиви из страната - главно Пловдив, Смолян, Асеновград и др. Прерови и препрочете десетки съчинения, свързани с разглежданата епоха, и при всяко откриване на важен факт, свързан с някой от родопските хайти, се радваше като дете. Имало е дни, в които сме разговаряли часове, и аз, както и редица наши приятели - писатели и други творци, го слушахме с възхита, занемели от талантливия му и цветист разказ. Самият Тодор Коруев твърдеше, че не говори убедително и не обичаше публичните изказвания - откриване на премиери, изложби и въобще слова по различни поводи. Но в интимен кръг се отпускаше и беше много сладкодумен и увлекателен.

"Сос ми грачиш, гарванчу" е своеобразно продължение на "Овньо льо вакал, каматан". Трябва да се четат и двете книги последователно, за да се убедим каква широта на духа, енциклопедични познания по темата притежаваше той, както и колко талантлив разказвач е Тодор Коруев. Ще препоръчаме на любознателния читател да прочете само следните разкази: "Хайдуте милост не знаят", "Сос ми грачиш, гарванчу...", "ър-агалар - ортаци на харсъзите", "Мутуш тръгва на война с "москофа"", "Сертликът на челеците бил яце голям", "Хайдуткето" в Странджа "куршум ги не лови", за да се убеди, че по сила на внушението, по бляскавост на изказа и метафорична наситеност на слога, тези разкази се родеят със сътвореното от Николай Хайтов в "Диви разкази" или с някои разкази на Йордан Радичков.

Издателство "Захарий Стоянов" публикува лебедовата песен на нашия скъп приятел и блестящ автор Тодор Коруев, осъзнавайки безпределно ясно какво неподражаемо перо е загубила българската литература, публицистика и журналистика. Но словото на Тодор Коруев е живо и ще продължава да живее, докато неговите книги се издават и преиздават или четат в стотиците градски и селски, училищни и читалищни библиотеки в любимото Отечество.


Съюзът на тракийските дружества в България, Съюзът на българските писатели и издателство "Захарий Стоянов" организират творческа вечер в памет на Тодор Коруев и представяне на книгата му "Сос ми грачиш, гарванчу". Срещата ще се състои на 7 април от 17,30 ч. в Културния клуб "Тракия" в София, ул. "Стефан Караджа" 7А.

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 560

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 572

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 552

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 641

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 573

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 659

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 583

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 491

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ