"Явен идиотизъм, водещ ни към Третата световна война"

Преди години, по време на първия мандат на Доналд Тръмп, руските американисти бяха много притеснени от това, че Русия става част от вътрешния дебат в САЩ. Това беше времето на "Рашагейт" - една от най-големите манипулации в американската вътрешна политика, която в крайна сметка не помогна на "добрите сили" и "правилната страна на историята" срещу Доналд Тръмп и MAGA-движението, а и срещу самата Русия, но спомогна за разделението между американците. 
Историята най-вече ни учи, че хората не се учат от историята, и това бе потвърдено и в този случай, защото европейците, например, не пожелаха да извлекат уроци и сътвориха собствен "Рашагейт", който също така не им помага. 
Никаква "дронова" истерия, мними или реални саботажи не могат да обърнат политическия тренд на отчуждаване на все по-големи маси от населението на водещи страни от ЕС от властта. Това го видяхме в Румъния, където процесът бе туширан (засега) с неприкрита външна намеса; в Унгария, където въпреки смяната на властта не настъпи драматичен обрат в отношението към конфликта в Украйна; в България, където решително победиха "проруските" сили (ако вярвате на публикации в западната преса); в Белгия, където упорито не искат да крадат руските пари в "Юроклиър" въпреки натиска; във Франция, където сочената отсега за победител в президентския вот догодина Марин Льо Пен се обяви за рязка промяна в политиката спрямо Украйна и Русия - на едните да не се дава, с другите да се разговаря. И, разбира се, в Германия. 
Първият в германската история не избран от раз и 

най-непопулярен канцлер Фридрих Мерц 

и компанията му от дясно-леви политици превърнаха темата за конфронтацията с Русия и подкрепата за Украйна в основен вътрешнополитически дебат... и загубиха. 
Ефектът от разгромната изборна победа на "Алтернатива за Германия" (АзГ) в Саксония-Анхалт не е толкова в това, че партията ще вземе или не властта в отделна провинция. По-важното е, че победата на АзГ превръща проукраинската и/или антируската тема в токсичен вътрешнополитически актив. Защото "руската заплаха" си остава абстрактна за европейския и германски избирател, а заплахата от съкращаване на социалните разходи, ръста на данъците, закриването на предприятия, инфлацията, миграцията - това са напълно реални проблеми. И опитите поне част от тях да бъдат обяснени със злонамереното влияние на Русия, да се смени вътрешнополитеческият фокус на въшнополитически, дават обратен ефект. 
В началото на месеца изданието "Берлинер Цайтунг" публикува интервю с публицистката и дългогодишен кореспондент на обществената телевизия ARD в Москва Габриеле Кроне-Шмалц, която казва в него: "Образът на Русия като враг е от съществено значение за политиката на правителството, което продължава да разчита на санкции, въпреки че те вредят повече на Германия, отколкото на Русия. Този подход е необходим и за да се оправдаят изключително високите военни разходи въпреки множеството нерешени проблеми, включително инфраструктурата и образователните институции."
Милитаризацията и буквалното насрочване на войната с Русия за периода около 2030 г. няма как да окаже позитивно въздействие върху германското общество. Или върху което и да е друго. Странно е, ако властите са си представяли по-различна реакция. 
"Някои сега се държат така, все едно искат пряк военен сблъсък с ядрената държава Русия, очевидно грешно надявайки се на бърза победа на НАТО. Това е безотговорно и заплашва сигурността на хората в Германия и цяла Европа", каза пред РИА "Новости" външнополитическият експерт на "Съюза на Сара Вагенкнехт" Севим Дагделен. Нейното изказване бе провокирано от репликата на германския бизнесмен Штефан Туман, собственик на отбранителната компания Donaustahl, че Германия и Русия вече 

фактически се намират в състояние на война. 

Туман обяснява позицията си с предполагаеми актове на саботаж на германска територия, за които Берлин приписва отговорност на Москва. Единият от тях бе случаят от Лайпциг, където на пистата до украински самолет беше намерен паднал дрон. Нямаше жертви, ранени, разрушения, повреди, доказателства за директна руска намеса, но случаят бе използван за ново нагнетяване на напрежението между Берлин и Москва. 
По повод на този случай бившият икономически съветник в британското посолство в Москва (2014-2019 г.) и нещатен сътрудник на американския Куинси институт Иън Прауд написа в профила си в мрежата "Х" на 3 септември: "Истината е, че никога няма да стигнем до дъното на въпроса. Но въпросът е какво очаквахме?
Размахвахме знамена, подкрепяйки използването на западни боеприпаси, стреляйки все по-дълбоко в руска територия, подсмихвайки се на хитростта на нашите разузнавателни агенции да предоставят всевъзможна подкрепа на Украйна, помагайки им да планират военни контраофанзиви, давайки им цялото оборудване от бързо изчерпващия се арсенал, за да убиват повече руснаци, по дяволите, дори им дадохме интелектуалната собственост върху нашите оръжейни системи, настоявайки, че само пълно военно поражение на Русия ще бъде достатъчно, за да започне дипломатически преговори.
Това е явен идиотизъм, който ни води неумолимо към Трета световна война."
Специално Германия планира да увеличи военните си разходи от 104 млрд. евро до почти 200 млрд. към 2030-а - годината, сочена за възможна дата на войната с Русия. Още отсега учените от Кьолнския икономически институт казват, че тези разходи 

няма да помогнат на германската икономика 

(според публикация във в. "Нойе Цюрих Цайтунг", цитирана от сайта "Гласове"). 
При това е интересно, че сред новите системи въоръжения са и такива, които имат обсег до 2000 км. Става дума за ракетни комплекси тип "Томахоук" от САЩ или "Фламинго" от Украйна, по данни на изданието "Политико". Очевиден е прицелът на тези системи - на Изток. Разстоянието от Берлин до Москва по права линия е 1600 км. Дори сега Германия изработва за Украйна далекобойни дронове с обсег на действие 1500 км. Един вид вървят учения на германските сили, с украински ръце, срещу Русия. 
Милитаризацията на Германия, това сочи историческият опит, винаги свършва по един начин - с катастрофа за континента и за самата страна. Но, както се посочи по-горе, историята учи, че никой не се учи от нея. 
Миналата седмица пред Народното събрание министър-председателят Румен Радев попита: "Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия - с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа?".
Любителите на 

изопачаването на историческите факти, 

в угода на конюнктурния интерес, тези, за които преди 1944 г. в България фашизъм и следователно антифашисти не е имало, а сега са поклонници на украински формирования с нацистка символика (каква случайност!), нарекоха изказването на Радев "пораженчество". Това е най-меката формулировка. 
Изказването на Радев не е пораженченско, то е опит и предложение да се избегне предложението. То е трезвомислещо. 
Радев каза още нещо, много по-важно: "Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия". 
Премиерът не поясни какво има точно предвид, но не е и нужно. Русия, покрай всичките си комплекси, има един, който вече е на генетично ниво: "Никога повече 22 юни". И има всички технически възможности да не го допусне.
Ядреното оръжие не е шантаж. То е даденост, която не може да бъде извадена от уравнението. Съобразяването с него е признак на здрав разум, другото е политическо малоумие.