Язовиро - поредният спасител

"Не съм жертва! Поех поста, за да няма напрежение и правителството да изкара целия си мандат". Тези публични откровения на Емил Димитров-Ревизоро минути преди да бъде избран за нов екоминистър, фокусират в себе си цялата бутафория на днешното управление. Човекът не изгарял от желание за поста, но "ако трябва да се върши работа, ще я свърши". Нищо че не разбира от боклук и язовири, както чистосърдечно си признава. Бил е финансов ревизор, а по-рано и хореограф, ще рече, на танцьори. Дето се вика, търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ревизоро е точно за това правителство от калинки, само хореограф си нямаха.

Като депутат пък се прочу със силния си лобизъм в защита на определени интереси, или казано иначе - с изпълнение на поръчки. Вносител бе на поправки в закона за активите на КТБ (щедро подкрепен от ДПС), както и на промени в приватизацията за намаляване срока на задълженията на купувачи от 10 на 5 години. От последните пряко щяха да се възползват олигарси като Кирил Домучсиев и Делян Пеевски. Проектът обаче не мина заради силния обществен скандал.

Всичко това днес е зад гърба му. В новото си амплоа г-н Язовиро, както веднага го кръстиха, се вижда главно като администратор. Не е зле обаче да си отваря очите на четири и много да внимава, за да не се види един ден и като съкилийник на Нено. Началникът му Борисов многократно показа, че е готов да хвърли всички в огъня, само и само да оцелее и да излиза винаги чист от поредния скандал, в който вкарва държавата. А ние, простосмъртните, вече сме изпитали на гърба си колко ни струва всеки спасител. Та, Язовиро щял да оправи проблема с водата на Перник. Досега от партията му ВМРО ни убеждаваха, че водоснабдяването било в прерогативите на друго министерство и поради това Нено бил невинен. Сега изведнъж точно това министерство и този министър щели да оправят бакиите в сектора.

Вземането на сериозно, когато си доказан неспециалист, обаче е, меко казано, диагноза. Болест на кариериста от номенклатурния списък с бушони. Министерски пост се поема, когато се чувстваш способен със знания и опит. Всичко в държавата и конкретно в екосектора ври и кипи - цели градове стоят без вода, въздухът се трови от горене на боклуци, масова сеч опустошава природата, България буквално загива, а той, милият, се притеснява за правителството и поста си. Срамно и жалко е. Да се жертваш в името на народа, на Родината, или в името на някакви идеали - тия неща ги знаем от историята. Но да се жертваш в името на запазване на властта, е нещо уникално. При подобно слагачество нищо добро не ни чака. Защото удобни лаици с арогантно държание не могат да решат нито един от проблемите. Реално те работят единствено за собственото си благополучие, а народ и държава са им тотално безразлични.