Йордан Юруков: Победата над Ливърпул на "Анфийлд" не може да се забрави

Йордан Юруков е бивш футболист на ЦСКА, шампион с "червените" през 2005 г. и при последната им засега титла през 2008 г., носител на купата на България (2006). С армейците побеждава актуалния тогава европейски клубен шампион Ливърпул с 1:0 насред "Анфийлд" точно на днешната дата 23 август, но през 2005 г. Тогава той асистира на голмайстора Валентин Илиев за попадението. Юруков се връща към
славната победа в интервю пред Букмейкър Рейтинги:
"Минаха 16 години от тогава, все едно беше вчера. Портретът със снимка от мача е на стената вкъщи… Тогава в България не излъчиха двубоя на живо по нито една телевизия. Малко май всички ни бяха подценили. И от българска, и от английска страна. Всеки казваше, че реваншът е протоколен с оглед резултата от първия мач в София, който загубихме с 1:3. Обаче бяхме много силен отбор, много си вярвахме, отидохме и съвсем заслужено победихме Ливърпул", спомня си Юруков.
Той съжалява за пропуснато положение от адаша му Данчо Тодоров. "Ако го беше вкарал… Ставаше 2:0 и мачът отиваше на съвсем друга посока. Когато влезеш в даден мач и подцениш противника, след това трудно по време на двубоя успяваш да се върнеш на ниво. Нищо, че това беше Ливърпул, обаче ги усетихме вътре на терена, че са ни подценили и се възползвахме от това нещо. Но и ние самите бяхме уверени и знаехме, че сме добър отбор, който може да постигне нещо, макар и на "Анфийлд". Както сега казва Стойчо Младенов – бяхме като един юмрук, това беше нашата сила. Наистина, веднага след мача някак си – да, радвахме се, че сме победили, но знаехме, че минути преди това сме имали възможности за нещо още по-грандиозно. Чак по-късно осъзнаваш, че и това, което сме направили, е паметен успех за историята.
Тогава в състава на ЦСКА блестяха страхотни футболисти. В интерес на истината тогава, за да си в отбора, трябваше изключително много да си вярваш и да имаш качества. Да си готов във всеки мач, дали 30 минути, дали резерва, дали титуляр – да дадеш най-доброто, щом носиш червената фланелка. Няколко дни преди гостуването на "Анфийлд" победихме Беласица с 5:1 в първенството. Вкарах два гола. И Миодраг Йешич ме пусна титуляр срещу Ливърпул.
Йешич беше уникален психолог. Така ни предразполагаше, че наистина да дадеш всичко, което можеш. Той обаче много добре знаеше къде е границата на качествата на всеки – беше страхотен психолог. Защото прекрачи ли се тази граница, футболистът се паникьосва или не издържа психически. А той умееше да управлява тази група от много добри играчи.
Впечатление ми направи, че "Анфийлд" е вътре в града, не в покрайнините. Не може да разбереш, че между блокове и къщи изведнъж изскача този величествен стадион. Самото стъпване… все едно е някакъв храм, в който мирише на футбол и история. Спомням си, че ако двубоят започваше в 21:45 часа например, в 21:30 часа трябваше да сме в съблекалнята, защото имаше проверка от страна на съдиите и делегата. Това означава, че 20-ина минути преди да започне мача трябваше да бъдем вътре. Двайсет минути преди мача по трибуните имаше не повече от 10-ина хиляди души, гледаш трибуните – полупразни. И си казваш – сигурно са ни подценили, стадионът няма и да се напълни. Мина проверката, слизаш по едни стълби от съблекалнята и стъпваш на "Анфийлд". Излизайки 3-4 минути преди да започне срещата, стадионът беше пълен до последното място. И когато феновете запяха “You’ll Never Walk Alone“ – сякаш земята се разцепи. До ден днешен, когато си пусна да гледам мач на Ливърпул и чуя това нещо, настръхвам и си спомням за този мач. Това цял живот ще го нося в себе си…
Противно на традицията да си разменяме фланелките, аз я запазих за себе си. Обувките също ги запазих. По-късно след време за един мой рожден ден съпругата ми ми направи страхотен подарък – беше направила специално място с всички медали, които съм спечелил в кариерата си, както и въпросните футболни обувки от мача с Ливърпул, като беше добавила и тези, с които играх и вкарах гол с екипа на Черно море срещу Щутгарт.
По наследство съм от ЦСКА. Баща ми е голям фен на отбора. Има татуировка на ЦСКА на ръката още от казармата, далеч от днешните модерните. Правена с игла, с поразкривени букви, но любовта към ЦСКА е огромна. Спомням си, че имаше един диск с песните на ЦСКА и най-голямото му удоволствие беше да влезем в колата, да ги пуснем и да ги слушаме… Страхотни спомени и се радвам, че осъществих една от мечтите му – да играя за ЦСКА", споделя Юруков, който отскоро е треньор на третодивизионния Чавдар (Етрополе). Той се надява се един ден сато треньор отново да премери сили с Ливърпул и пак да ги победи.
Ливърпул – ЦСКА 0:1
0:1 Валентин Илиев (15)
Ливърпул: 20.Скот Карсън, 3.Стив Финън, 4.Сами Хюпия, 6.Йон Арне Рийзе, 9.Джибрил Сисе (83 – Понгол), 16.Дитмар Хаман, 17.Хосеми, 19.Фернандо Мориентес, 22.Мохамед Сисоко, 28.Стивън Уорнък (64 – Зенден), 34.Дарън Потър (46 – Гарсия)
ЦСКА: 1.Деян Максич, 2.Радослав Забавник, 29.Ибрахима Гай, 14.Валентин Илиев, 27.Тиаго Силва, 18.Мурад Хидиуед, 30.Йордан Тодоров, 8.Велизар Димитров, 23.Емил Гъргоров, 20.Йордан Юруков (72 – Стойко Сакалиев), 11.Гийом Да Зади (85 – Петър Димитров)
Съдия: Волфганг Щарк (Германия)
Стадион: “Анфилд роуд” – 43 000 зрители.