Йотова: Споразумението с Турция няма да спре хората, бягащи от войните и мизерията, нито ще ограничи влизането им в Европа

„Какви са гаранциите от турска страна за пресичане на трафика на хора към всички европейски граници, след като в страната пред погледа на властите се развива паралелна, доходна икономика, която не ограничава, а стимулира каналджийството?“ Това попита Илияна Йотова в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург по време на дискусията за заключенията от срещата на Европейски съвет с Турция на 7 март и подготовката на предстоящата среща на 17-18 март т.г. Йотова разкритикува идеята за споразумение с Турция, в което всеки сириец, преминал към Гърция, ще бъде върнат обратно в Турция и в замяна ЕС ще презасели един сириец, вече намиращ се в Турция. „Как си представяте тази размяна „един за един“ сириец - с какъв човешки и финансов ресурс? Как си представяте идентификацията на хората, които трябва да бъдат разменени, като за една година работят едва три горещи точки“, недоумява българският евродепутат. Йотова отбеляза и проблемите в политиката на „гасене на пожари“. Според нея Комисията регионализира мерките за справяне с бежанските потоци. „На дневен ред е Гърция, а после!? След Гърция и Балканския път ще има други маршрути през България, през Албания. Едновременно с това се проявяват двойни стандарти. Всички ваши предложения са за опазване на Шенген, а какво ще стане с останалите държави от външната граница. Съдбата им е на буферна зона и превръщането им в огромен бежански лагер на прага на страшна хуманитарна криза. От това Европа няма да стане по-сигурна“, каза Илияна Йотова. Групата на социалистите и демократите в ЕП разкритикува също така липсата на развитие в споразумението с Турция по време на срещата на 7 март. Според президента на групата Джани Питела трябва да се постигне споразумение и не може да се обвързва кризата с бежанците с приемане на Турция в ЕС и освобождаване от визовия режим. На срещата от 7 март бе предвидено да се вземе решение за споразумението с Турция, но това се оказа невъзможно, тъй като турският премиер Ахмет Давутоглу представи нови условия и искания. Исканията на Турция предстои да бъдат обсъдени и предложени на следващата среща на Съвета на 17-18 март с надеждата да се намери компромис и обновените текстове да бъдат приети от държавните ръководители.