Юбилейна изложба на Маргарита Иванова

Маргарита Иванова представя своя самостоятелна изложба в родния си Пазарджик в Художествената галерия "Станислав Доспевски". Изложбата е под наслов "20 години пред керамичната пещ". Зрителите могат да видят керамични пана и пластики, създадени през периода от 1991 до 2011 г.
Експозицията включва 26 пана, 9 портрета, 13 пластики и 4 фотоса на монументални творби. Материалите, в които е издържана експозицията, са керамика и бронз.
Да се пише за керамиката по същество е работа по-скоро есекистична, отколкото изкуствоведска. Защото изкуствознанието, ако го изповядваме правилно, се води от основен закон - "Пази се от обобщението!", посочва доц. д-р Петър Змийчаров.

Невъзможно е да мислим за изкуството на керамиката, без да си спомним и онази будистка мъдрост, която гласи, че смисълът на грънчарското колело не е в извайването на гърнето, а в символа, в присъствието на оная празнота, която то затваря.
Дълги години третирано като занаят, после маргинализирано като "приложно", изкуството на керамиката и днес е често пренебрегвано от изложбените практики на много частни и държавни галерии. То е капризно за експониране, трудно кореспондира с други жанрове..., чупливо е за фондово съхраняване.
Затова радостно е художествена галерия "Станислав Доспевски" да домакинства на изложбата-юбилей на Маргарита Иванова - художник, керамик и галерист; активен член на СБХ и не на последно място - обичан педагог. И понеже наистина съзнателно се стремя да заобиколя традиционния изкуствоведски формален анализ, бързам да подчертая нейното мъжество в изключително тежка, трудоемка (и често рискова), но заедно с това и деликатна технология като керамиката, отбелязва доц. Змийчаров. Според него Маргарита Иванова вече 20 години мъжествено покрива всички тези "трябва" на керамичното правене.
В експозиция особено впечатляващи за доц. Змийчаров са триизмерните й пластики. В тях можем да открием черти от преднамерената пословичност, целяща обобщен образ на съвършенството, каквото помним от уроците на Донатело и Лука де ла Робиа..., аналогичните могат да стигнат и по-близко до съвремието ни - например със слабо известната у нас Светлана Карлханова.
Този 20-годишен юбилей визуализира в пълна сила тезата за "изкуството като процес на познанието". Тук закономерно се вписват и първите пластични експерименти на авторката с бронза. Но това не е изневяра, а по-скоро признание в любов - любов към креативната строгост на Огъня, допълва доц. Петър Змийчаров.