Юлия Станкова създава емотикони на душата

Изложбата живопис "Емотикони на душата II" на Юлия Станкова може да се разгледа до 20 април в галерия "Възраждане" в Пловдив, както и на сайта и на фейсбук страницата на салона. 
"Галерия "Възраждане" представя Юлия Станкова и нейната съкровена иконография на сърцето, в която древният език на иконата се свързва с визуалната култура на съвремието. В новия си проект художничката и теолог преобразява дигиталните пиктограми и ги вписва в библейското събитие - там, където мълчанието на текста отваря свободно пространство за лична среща.
Емотиконите са знак на нашето време - кратки и разпознаваеми форми, които действат като стандартизирана схема на чувство.

Те функционират като технологични шаблони, които свеждат нюансите на преживяването до повторяем код и често заменят богатството на вътрешния свят с унифициран знак. Чрез своя характерен зрял и искрен наив авторката ги издига до символно равнище, където те придобиват духовна и сетивна плътност. Напуснали стерилната самота на екрана, малките личица се впускат в изконното човешко пътуване - от градината на Едем до сиянието на ангелските сънища.
Посредством специфична авторска техника изобразеното не остава върху повърхността като външен слой, а се създава чрез проникване и взаимодействие с материала. В матовата топлота на багрите сухият дигитален контур се разтваря, технологичната хладина изчезва и зад маската на знака се ражда истинското лице. Така самото творчество се превръща в изцеление. То е движение от външната форма към невидимата същност - преход от мъртвия код към живото присъствие, което открива своята свята ранимост.
Библейското предание не е ехо от миналото, а се случва тук и сега - като автентично преживяване на всички трепети и дълбини на човешкото ни състояние. Вече одухотворени, тези нови лица престават да бъдат съобщения за другите.

Те се превръщат в тихо причастие - разговор насаме, в който можем да срещнем себе си и Бога", пише Надежда Цветкова.
Юлия Станкова е родена през 1954 г. в Хасково. Завършва Теология в СУ "Климент Охридски" и едновременно с това изучава иконописната техника в частно реставраторско ателие. Повече от 30 години работи в полето на Библейската образност.
В периода 1993-2026 реализира 54 самостоятелни изложби, от които 28 в България и 26 в чужбина: Северна Македония, Гърция, Холандия, Франция, Италия, Англия, Германия и Швейцария.
Публикува статии в периодичните издания за литература и изкуство: "Мирна", "Литературен форум", "Въпреки", "Литературни Балкани", "Православие", "Ек", "АртУей", "Литернет".
В сборника "Иконата в съвременния свят" (изд. "Омофор", 2020 г.) е включена нейната статия "Как да възкресим византийската икона като посредник в нашия диалог с Библията?".
Съсценарист на документалния филм "Рембранда", за художника Иван Георгиев-Рембранда. Участие в документалния филм "Без компромис" за художника Любомир Савинов.
Нейната изложба в Криптата на Катедралата "Св. Александър Невски", 2004 г., е представена в документалния филм "Проглеждане" на БНТ с режисьор Анна Петкова.
Има издадени три книги: "Акварелна библия", 2016 г., "Докосване в тълпата", 2018 г., "Изцеление", 2024 г. Нейни творби са представени в научните трудове на професорите Франсоа Безфлуг и Емануела Фолядини, в които изследват историята на Библейската образност от древността до наши дни.