Юноши от Далечния Изток се съдят за правото да влязат в строя

Ирина Степура

Началникът на военното окръжие Борис Ковбасюк се радва на създалата се ситуация: плана с донаборниците пак ще бъде изпълнен, при това указанието на началството не е нарушено и законът е спазен! Той признава:
- Може ли да си представите, сега при мен идват на тълпи и родители, и донаборници, които желаят да служат. Признават си, че навремето са се опитвали да „изкръшкат“ от казармата, престрували се на слепи, глухи и сакати. Аз се радвам, че днес се наблюдава обратната тенденция: същият поток, ако не и по-голям, идва с молбата да бъде призован в армията. Често младежи си признават, казвайки: аз в картона имам записана язва, но в действителност съм здрав и съм готов дори на минутата да отида да служа, ако ще и с мои мешка и ботуши.
Звънят и в дома на Ковбасюк, и на улицата го настигат с молба да бъдат приети в армията. Изглежда най-накрая младежите и родителите осъзнаха, че военната книжка осигурява редица предимства. Например, в Камчатка без този документ няма да те вземат в морето, на добре платена работа, в силовите структури или на солидна длъжност. Портиер – моля, заповядайте. Затова службата в армията за много хора е шанс да се пробият в друг регион, да останат там на работа с трудов договор, да получават заслужена заплата, социални гаранции.
Има и други причини за промененото отношение на младежта към службата в армията. Промени се нейният срок, промениха се нейните закони, променя се самото общество. В Камчатка конкурсът за казармата е като в престижен ВУЗ – кандидатстват десет души за едно място. В другите региони ситуацията е аналогична. Например, двама студента от Бурятия, които имаха право на отсрочка, прекъснаха следването си, за да служат в армията...