05 Август 2020сряда08:11 ч.

Гневът на чилийците наложи лява политика на десния президент Себастиан Пинера

ГЛОБУС

Южна Америка между лявото и дясното

Социалната политика се налага не само чрез властта, но чрез бунтове срещу управлението

/ брой: 217

автор:Елиана Иванова

visibility 1461

Южна Америка преживява бурни и разнопосочни времена с редуване на десни и леви тенденции, на десни и леви вълни.

Сътресенията в Боливия доведоха до оставка на президента социалист Ево Моралес, който е първият държавен глава на тази страна от индиански произход. Напрежението в страната се засили, след като той спечели четвърти мандат. Според някои коментари недоволството бе насочено не толкова срещу политиката на Моралес, която е считана за успешна, колкото по-скоро срещу фигурата на президента, който според опозицията и част от избирателите, се е задържал прекалено дълго на власт. В това те видяха заплахата за демокрацията в Боливия. Тези кръгове възприеха преизбирането му като централизацията на властта, което пък било покушение над демократичната традиция в страната. 

Според обаче други коментари Моралес просто е бил свален от десните сили и отстраняването му ще насочи боливийското махало към дясната политика. Както е в Бразилия, Колумбия, Чили, Перу. Не са безпочвени подозренията, че зад всичко това стоят САЩ, защото Моралес подкрепяше венецуелския си колега социалист Николас Мадуро.  

Какво обаче ще изгуби страната с неговото отстраняване? Боливия остава най-бедната страна в Южна Америка, но по време на мандата на Моралес икономиката й нараства със стабилни 4,6% годишно, а коефициентът на бедност е намалял почти наполовина. Частичната национализация на петролния и газовия сектор на Боливия, заедно с високите стокови ставки допринесоха за растежа, а инвестициите в социални програми и инфраструктура вдигнаха авторитета на лявата политика. Моралес положи и немалко усилия за подобряване условията на живот на индианската част от населението на страната. Всичко това едва ли ще се съхрани след него. 

Втори месец масовите протести разтърсват Чили, преживяло драматични обрати в миналото. Протестите започнаха в столицата Сантяго като мирни демонстрации срещу транспортните цени (най-вече повишените цени за метрото). Постепенно протестите прераснаха в бунт из цялата страна. Най-малко 20 души загинаха в размириците, а над 1000 бяха ранени. Безредиците накараха президента Себастиан Пинера да обяви извънредно положение. Това пък събуди мрачните спомени за диктатурата на Пиночет (1973-1990). Чилийци  са разочаровани от нарастващите разходи за живот, ниските заплати и пенсии, липсата на образователни права, лошата система на обществено здраве и осакатяващото неравенство. В страната се изразходва под 11% от БВП за образование, здравеопазване и пенсии. 

Заваляха призиви за оставката на президента Пинера и на 22 октомври той обяви отстъпки. Те включват по-високи разходи за пенсии и здравеопазване, повишаване на минималната работна заплата и стабилизация на цените на електричеството. Тези мерки ще струват на правителството $1,2 млрд. В края на октомври президентът смени и 8 членове на кабинета си, с което се опита да материализира обещаното "ново време". 

Протестиращите настояваха и за смяна на настоящата конституция. И в понеделник бе обявено, че властта започва работа върху нова конституция, сегашната датира от диктатурата на Аугусто Пиночет. 

В случая с Чили лявата тенденция взема връх не със спечелването на избори и вземането на властта, а с налагането на конкретни леви искания и политика на едно дясно управление.

Подобно нещо тази есен се случи и в Еквадор. Там през септември консервативният президент Ленин Морено под натиска на МВФ подписа указ за премахване от 3 октомври на субсидиите за дизелово гориво и бензин. Цените хвръкнаха нагоре с над 120%. Страната също беше залята от протести, в някои градове те прерастваха в безредици. Последните няколко десетилетия недоволството в Еквадор доведе до оставки на трима президенти. И уплашеният Морено се видя принуден да отмени указа си.

В Аржентина обаче лявата вълна взе връх, влизайки във властта. Опозиционният перонист Алберто Фернандес спечели президентските избори, а идеологията на перонистите се смята за алтернатива на неолиберализма в Аржентина. Всъщност лявата вълна не просто влезе, а са върна във властта в Аржентина. През 2017-2015 г. държавен глава бе също перонистката Кристина Фернандес де Киршнер. 

Съдействие в бъдещето управление й предложи мексиканският президент Мануел Обрадор, който бе избран за държавен глава през декември 2018 г. Така че и в Мексико лявата вълна също триумфира с поемането на властта.

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 148

Мощни експлозии окървавиха Бейрут

автор:Дума

visibility 163

Източните германки с по-високи пенсии

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 148

Тръмп посочи най-голямата грешка на САЩ

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 148

Беларус събира запасняци до границата с Русия

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 148

По следите на изчезващите поликлиники

автор:Деси Велева

visibility 231

/ брой: 148

САЩ губят превъзходството в спътниковия шпионаж

автор:Юри Михалков

visibility 200

/ брой: 148

Данъчната система увеличава бедността на българите

visibility 178

/ брой: 148

Политиката срещу мъдростта

автор:Боян Бойчев

visibility 127

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ