08 Декември 2021сряда02:39 ч.

По-рано тази година САЩ изпратиха в Южнокитайско море две ударни групи със самолетоносачите "Теодор Рузвелт" и "Нимиц"

ГЛОБУС

Южнокитайско море се превръща в регион на конфронтация

Във "втория Персийки залив" се кръстосват интересите не само на регионални, но и на глобални сили

/ брой: 93

автор:Елиана Иванова

visibility 394

Граничните спорове винаги са били източник на войни и конфликти, а също така са едни от най-често срещаните, сложни и трудни за разрешаване проблеми между страните в света. Териториалните спорове в Южнокитайско море остават един от сериозните локални и международни проблеми в региона на Югоизточна Азия. 

През месец март и април ситуацията в Южнокитайско море отново се изостри. Поводът за подновяване на напрежението бе забелязаното присъствие на над 200 китайски плавателни съда в близост до рифа Уитсун, който се счита за част от изключителната икономическа зона на Филипините, според определението, съдържащо се в Конвенцията на ООН по морско право. По този повод Виетнам също отправи предупреждение към Китай да уважава суверенитета на другите държави. След поредица от размяна на гневни изявления в началото на месец май Манила призова филипинските рибари да игнорират китайската забрана за риболов и да продължат с риболовната си дейност в териториалните води на страната. Мораториумът върху риболова, наложен от Китай през 1999 г., действа от 1 май до 16 август и обхваща водите на север до 12 градуса северна ширина. Според информация на агенция Синхуа, в периода на забрана за риболов в провинция Хайнан се извършват проверки за безопасност на риболовните съоръжения и почистване на незаконни риболовни кораби. Забраната за риболова през тези 3 месеца се възприема от Китай като част от усилията на страната за насърчаване на устойчивото развитие на морския риболов и подобряване на морската екология.

След продължителен период на хладни отношения през 2016 г. филипинският президент Родриго Дутерте положи началото на ново приятелство с Китай, оставяйки настрана спора за суверенитета над островите в Южнокитайско море. Но присъствието на китайски кораби и военизирани плавателни съдове в района продължава да бъде настойчиво. В тази връзка публичното мнение за Дутерте се влоши значително, заради меката позиция, която филипинският президент заема спрямо Китай. Филипинците призовават за твърда позиция спрямо китайските действия в зоната на оспорваните води. Филипините подплатяват своите претенции и права още с решението на Международния трибунал в Хага от 2016 година. Делото бе заведено по иск на Филипините, които оспорват използването на над 80% от водите на Южнокитайско море еднолично от Китай. Обект на спора са островите Спратли и плитчината Скарбъро, които Филипините смятат за част от изключителната си икономическа зона. Арбитражният съд в Хага отхвърли претенциите на Китай за икономически права в голяма част от Южнокитайско море. Според решението Китай няма правно основание да претендира за исторически права върху ресурси в морските зони, попадащи под линията на 9-те пунктира. Китай незабавно отказа да признае решението на трибунала в Хага като неоснователно и наблегна отново на своите древни и исторически права върху морето. 

Действията на Китай спрямо "разделението" на Южнокитайско море предизвикват по-скоро песимистична нагласа сред съседните нему държави и по-скоро отдалечава гиганта от следваната политика на регионално приятелство и партньорство. Държавите от региона продължават да гледат с недоверие към Китай и да определят действията му в Южнокитайско море като агресивни и неправомерни. Тенденцията към затопляне на отношенията с Филипините изглежда, че отново ще премине към захлаждане, въпреки че Дутерте многократно изтъква благодарността на Филипините за икономическата подкрепа на Китай и за снабдяването на страната с ваксини. От друга страна обаче твърдоглавата политика на Китай по отношения на Южнокитайско море по-скоро ще подтикне Филипините да изградят още по-тесни и силни връзки с традиционния си съюзник САЩ.

Значението на Южнокитайско море

Южнокитайско море е важен морски транспортен коридор и е свързващо звено между Тихия океан и Индийския океан. Освен това Южнокитайско море е богато на петролни и газови ресурси и е известно като "втория Персийски залив". Изобилства също и с рибни ресурси. Следователно островите на Южнокитайско море имат много важно значение както в икономически план, така и от гледна точка на националната сигурност и отбрана на всички заинтересовани страни и ще играят важна роля за насърчаване на бъдещата модернизация на този регион. 

През 70-те години на XX век по дъното на Южнокитайско море бяха открити големи количества нефт и газ и огромното му икономическо, политическо и военно значение започна да нараства не само в регионален, но и в световен мащаб, което от своя страна засили интензитета на конфликтност в региона.

Споровете в Южнокитайско море се отнасят основно до островните групи, които условно могат да се разделят по следния начин: повече от 250 атола (нисък коралов остров, състоящ се от коралов риф, заобикалящ централна низина), острови, плитчини и рифове. Те са обособени в няколко групи, между които са Параселските острови (известни в Китай под името Сиша), Донгша, Джонгша, Хуанян (намиращ се на 200 км западно от Филипините) и Спратли (известни още под името Нанша). С изключение на няколко по-големи островни образувания повечето от тях се намират под морското равнище при прилив, а други са изцяло потопени. 

Страните по спора

Въвлечените в спора за разпределението на водите и островите страни са Китай, Тайван, Виетнам, Филипините, Малайзия, Индонезия и Бруней. Други заинтересовани страни по спора са САЩ, Япония, Индия. Сред тях най-остри са споровете между Китай и Филипините и Китай и Виетнам. Неразбирателството се отразява главно в два аспекта: суверенитета над островите и рифовете и разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф. Разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф до голяма степен зависи от суверенитета над островите и рифовете.

След края на Студената война САЩ, Япония и Индия засилват присъствието и интереса си към региона и имат значително участие в спора за Южнокитайско море. Австралия като нова развиваща се сила в спора за Южнокитайско море не може да бъде игнорирана. Основните политически опити на тези големи сили извън региона да се намесят в конфликта в Южнокитайско море се изразяват в преследване на техните политически, икономически и военни интереси в Югоизточна Азия и ограничаване на значението и влиянието на Китай. Това до известна степен допринесе за възникването на правни въпроси в спора за Южнокитайско море. След края на Студената война САЩ коригира своята азиатско-тихоокеанска стратегия. Промените в политиката на Южнокитайско море са тясно свързани с адаптирането на американската стратегията за сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион.

Въпросът с Тайван винаги е бил един от основните фактори, задържащи уреждането на проблема с Южнокитайско море. Състоянието на отношенията между двете страни на Тайванския пролив пряко засягат перспективите за разрешаване на спорове в Южнокитайско море. Понастоящем тайванската администрация заема остров Иту Аба, най-големият остров на островите в Южнокитайско море. Разположен в сърцето на островите Спратли, той може да бъде използван като риболовна база за предоставяне на навигационни услуги за преминаващи кораби, както и като база и релейна станция за военни кораби във военно време.

Между Китай и страните от АСЕАН са  сключени две споразумения относно уреждането на спора за Южнокитайско море: Декларация за поведението на страните в Южнокитайско море и Договор за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия. Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море по същество е политическо обещание, а не международен договор, и не е правно обвързваща по силата на международното договорно право. 

Правен аспект

Съгласно Конвенцията на ООН за морско право съответният остров може да има свое териториално море, прилежаща зона, изключителна икономическа зона и континентален шелф. Тоест, предпоставката за придобиване на изключителна икономическа зона е суверенитетът над острова. Конвенцията сама по себе си установява морски правила и изгражда нов морски ред, но не съдържа ясни разпоредби относно историческите факти за морската юрисдикция, "исторически права" и "исторически води". Китай също е страна по Конвенцията за морско право, но по отношение на Южнокитайско море не спазва и не признава нейните положения, тъй като претенциите на Китай имат своите логични и исторически основания.

Проблемът с Южнокитайско море пряко засяга териториалната сигурност на Китай, енергийната сигурност на региона и военната безопасност на съседните държави. В резултат на това мирно разрешаване на проблема с Южнокитайско море е жизненоважно. Необходимо е да се предприемат научни, навременни и разумни мерки, които да гарантират интересите на засегнатите страни и ресурсите на морето да бъдат разпределени достойно и справедливо.

Позицията на Китай

На този етап основната политика за решаване на проблема с Южнокитайско море е следваната от Китай политика на "избягване  на спорове и усилия за съвместно развитие". Тази стратегия обаче е само временна мярка за облекчаване на напрежението в Южнокитайско море и е стъпка към мирно разрешаване на спора, а не окончателно решение. Решаването на въпроса за Южнокитайско море чрез развитие на отношенията със страните от Югоизточна Азия бе същността на дипломатическата идеология на архитекта на китайските реформи Дън Сяопин. Тази идеология е много важна за мирно решаване на проблема с Южнокитайско море в бъдеще, поддържане на регионалната сигурност и стабилност и развитие на регионалната икономическа интеграция. 

Териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море се основават главно на исторически основания и доказателства. В процеса на дългосрочно социално-културно и историческо развитие Китай обръща голямо внимание на опазването на историческите свидетелства и е натрупал редица исторически книги и карти за Южнокитайско море. Пекин твърди, че китайският народ е бил активен в Южнокитайско море повече от 2000 години. Китай за първи път открива, именува и развива островите на Южнокитайско море и прилежащите морски зони и за първи път непрекъснато, мирно и ефективно упражнява суверенитет и юрисдикция над островите на Южнокитайско море и прилежащите морски зони. Тези материали също доказват, че китайският народ продължава да развива и използва островите на Южнокитайско море и околните морски зони. Правителствата на китайската династия също така непрекъснато, мирно и ефективно налагат юрисдикция над островите в Южнокитайско море. Сред историческите източници могат да бъдат намерени и голям брой чуждестранни исторически материали, като например "Ръководството на Британското адмиралтейство за Китайско море", публикувано през 1868 г., "Азиатски авиолинии", издадено от Американското хидрографско бюро през 1925 г . и други. Опирането обаче на "исторически права" е опасна игра, особено що се отнася до територии и граници. Китайският елит дълго време работи за изграждане на позитивен имидж в международните отношения, за устойчива дипломация, доминирана от меката сила, за икономическо насърчаване и подкрепа на по-слабите държави, за един по-хармоничен свят. Ето защо действията на Поднебесната империя в Южнокитайско море са категоричен противовес на следваната до момента външна политика. Дали нарасналото самочувствие на глобална сила със сериозни икономически и военни потенциали ще промени приоритетите и поведението на Китай в световен план? Заключението от срещата на Г-7 в началото на май бе, че първо, Китай е заплаха номер 1 за позициите на САЩ и за тяхната сигурност и второ, Китай бе посочен като "хулиган" и "насилник" (bully). Следващите действия на Китай в региона на Южнокитайско море ще бъдат следени зорко и от тях в голяма степен ще зависи и бъдещето на отношенията със страните от региона на Югоизточна Азия. Неуредените спорове ще бъдат със сигурност пречка за реализирането на плановете, включени в морския път на коприната. 

Партиите оптимисти за съставянето на кабинет

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 236

Медици от УМБАЛ "Лозенец" излязоха на протест

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Застрояват с десетки блокове зелен клин на София

автор:Деси Велева

visibility 177

/ брой: 236

МРРБ обвини КЕВР за фалит на ВиК сектора

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 236

Готвят нови изисквания за имотите

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 236

Икономиката забави ръста до 4,6%

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 236

Жилищата в София поскъпнаха с 63%

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 236

Минск възразява срещу опитите за натиск

автор:Георги Христов

visibility 201

/ брой: 236

Китай с контрамерки за бойкота на САЩ

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 236

Откриха следи от кокаин в британския парламент

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 236

Социални протести в Австралия

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Полза нулева

автор:Евгени Гаврилов

visibility 176

/ брой: 236

Безумие: 39 ВУЗ за икономика у нас

автор:Велиана Христова

visibility 364

/ брой: 236

София не старее, но и не блести

автор:Деси Велева

visibility 114

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ