За (раз)единението и силата

Драстично разединение, разпад на обединителните идеи, тежък разлом в националното единство се обединиха през последните години в емблема, която обществото ни безсрамно закичи на ревера си. Колкото и парадоксално да звучи, но май парламентарната демокрация очевидно вече не е идеалът на българите. Тя все повече заприличва на  дрипава маскировъчна дегизировка, с която депутатите се намятат, за да скрият недостига си на отговорност към тези, които са ги избрали. Никой не иска от тях да излъчват винаги най-верните политически послания, но когато те са откровено фалшиви - всяко усилие губи смисъла си...
Скандалите, които съпътстват изработването, обсъждането и приемането на новите изборни правила, са на път да докажат, че декларациите на депутати за честни избори са нечестни. Опозицията явно се опитва чрез бойкота си да реанимира протестите, защото засега виждаме спойка на част от българите само в ненавистта... А най-непочтеното е, че ГЕРБ обещаха на недоволните от улицата по-съвършен Изборен кодекс, а в същото време подмолно ровят, за да запазят закона-недоносче на Фидисова. Защото той им вдъхва силата на вече проверената изборна машина за машинации. А това е само видимият връх на процеси, които алармират за разпадане на ценности, за тяхната подмяна, за погубеното усещане за единна нация и държава...
И се оказва, че май само при политиците, които се мразят искрено, можем да открием (раз)единението, което прави силата.