За чекмеджето

"Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто, като чекмедже. Само трябва да знаете как." Остап Бендер, великият комбинатор от романа "Дванадесетте стола на Илф и Петров", убеждава в правотата си всеки гражданин с обръщението "господа съдебни заседатели".
Какво им е интересното? Явно го има, след като преди шест години и Мадона участва в "кастинг". В Щатите съдебните заседатели са "екшън герои". У нас - част от миманса. По "закон" са равностойни членове на съдебния състав, но не са съдии. Нищо, че имат еднакви права и равен глас с тях. Уж. Ако в САЩ съдебните заседатели са майстори на драматични ситуации, около нашенските чираци на Темида се шуми рядко. А и те комай само за пари надигат глас в последните години.
Обезличеният статут на съдебните ни заседатели и формалният им подбор от общинските съвети няма нищо общо с идеята да представляват гражданското общество. Вярно, че възнагражденията им са ниски, но нека си го кажем: хем не вършат много работа, хем не пречат.
Та, за чекмеджето - ясно, господа съдебни заседатели. А статутът? Що не искате санкции за онези, които не изпълняват задълженията си? Такива няма. И не е ли време критериите за избора ви да станат прецизни. "Облечени" с декларации за конфликт на интереси и за промяна на имущественото състояние като начало.