За честта на занаята

Колежка беше вчера в сутрешния блок на една телевизия (и тя - вече на властта), за да представи поредната си книга - "Отдел за убийства", както и да ни "светне" за активните мероприятия на Държавна сигурност. Агентката-мъченичка - Владимир, омерзена не от себе си и от писанията си срещу колеги, а от хората, до които е адресирала доносите си, разбира се, похвали творбата си, която изглежда не се харчи според очакванията на вдъхновителите й. И не пропусна да отрече факта, огласен от Комисията по досиетата, че е била, да ме извините за жаргона, откровен "шестак".
Дотук нещата са разбираеми, а щом е така, даже са простими. ДУМА срещу колеги не пише, това си е закон при нас, та щяхме да подминем и тази изява.
Другото обаче не бива да подминаваме - честта на занаята. Защото водещият в ТВ-то потърси за коментар офицер (от запаса) на ДС (бившата). И като го попита дали подобни отдели за такива мероприятия има само в Чили (?), Салвадор (?) и България, получи, цитирам по памет, отговор: "Има ги навсякъде, на ръба на закона са, но ги има и днес - и в САЩ - ЦРУ и ФБР, и във Великобритания - МИ-4 и МИ-5, и във Франция - навсякъде, където има работещи служби."
Не ми е работа да коментирам тази тънка материя, тя не е много-много за жени. Но няма как да премълчим "заключителните слова" на същия водещ, поднесени с дефинитивно-императивен тон: "Значи разбрахме - такива служби има само в Чили, Салвадор и България." С което подмени думите на потърсения за мнение коментатор и... посрами занаята.
Защото - как се кани гост с явното намерение да преиначиш думите му?
Дължи ли гилдията ни уважение към хората, удостоили ни с присъствие, особено когато изрично са поканени за коментар?
Смятат ли "младите лъвчета", за каквито се имат някои от по- и най-младите колеги, че толерантността и честността са овехтели и са за "българите от старо време"?
Сигурни ли са тези агресивно прохождащи момчета, че може би не след дълго е възможно да ги постигне съдбата на справедливо или не, не разсъждавам по това, някогашните агенти - орезилени и запратени на "бунището на историята"?
Забравили ли са, или просто не са научили някои, подвизаващи се в медиите прохождащи млади лица, че ги гледат не само хора без памет? И въобще - само към непаметливите ли са ориентирани филипиките на част от водещите?
Това държавна политика ли е от известно време?
Нищо лично. Но когато не знаем нещо, най-добре е да замълчим и да дадем думата на тези, които знаят. Може и да ни понаучат на ум и разум. Защото светът не започва от нас, нали? И, слава Богу, не с нас ще свърши.
Затова - нека сме честни пред хората, които са ни удостоили с честта да ни четат, да ни гледат, да формират, поне донякъде, мненията си и от нашите материали.
В това е висшият пилотаж на журналистическия занаят. Той се учи цял живот.
Дори един живот наистина не стига...