За да ни има като народ

Иван Хаджийски е един от великите българи, с които трябва да се гордеем изключително много. Отличава се с огромния си интелектуален и творчески капацитет, а също с енергията и обичта, които влага от себе си в изучаването на народа ни и начините, по които той преживява своето битие. Този наш учен е виден философ, социолог и публицист, родоначалник на социално-психологическата школа в България. Неговата цел като човек на науката е да улови характерните народопсихологически черти и особености на българина, да проследи техния произход, причината, поради която са се сформирали, както и тенденцията им за развитие по-нататък в социалния ни живот. 

Хаджийски поставя пред себе си като изследовател, а също и пред нас като народ, един много важен въпрос: Кои сме? Той прави дълбоки проучвания, анализи и изводи, свързани с този въпрос, и стига до някои не особено приятни изводи за българина - че е своенравен, егоцентричен, недоверчив, дори свадлив и песимистичен. Нашият учен обаче успява да докаже, че за песимистичните изводи, които той прави във връзка с народопсихологията ни, има основателни причини, които се намират дълбоко в миналото и в характерните ситуации и проблеми, с които е трябвало да се справят българите като общност. Но същевременно с това ученият показва, че ние сме изградили и много ценни качества - предприемчивост, упоритост, устойчивост, трудолюбие, вяра в живота и неговия по-дълбок замисъл. Всички тези неща можем да прочетем и разберем, когато отворим мащабния и най-важен труд, свързан с българската народопсихология, на Иван Хаджийски "Бит и душевност на нашия народ". Важно е да знаем също, че от този голям изследовател са останали и множество студии, исторически репортажи, битови портрети, есета, статии, рецензии, анкети и други проучвания, в които той дава не само психологически анализ и причини на народностните ни проблемите, но и оптимистична насока на бъдещото ни развитие ("Оптимистична теория за нашия народ" и други трудове). 

Когато четем трудовете на Хаджийски, е важно да си дадем сметка, че днес живеем в един забързан свят на напреднали технологии и дигитално общуване. Информациите буквално "прехвърчат" за секунди по цялата земя, затрупани сме от тях непрестанно и сякаш знаем всичко за всичко. Ала се вижда, че някак сме забравили най-важното - кои сме и защо сме тук. Точно това са сериозните въпроси, които нашият учен народопсихолог повдига пред нас.

Днес ние не искаме да го чуем, нашите приоритети се свеждат като че ли само до мобилното устройство в ръцете ни, което поглъща цялото ни внимание, цялото ни време, целия ни бит, та започва да се простира дори и навътре към душевността ни. Случва се така, че всеки се оказва вглъбен в своите лични интереси, потребности и проблеми, което всъщност води до отчуждение на хората един от друг, до егоизъм и нравствен упадък на личността и обществото ни като цяло.

Това силно важи за подрастващите, които са най-зависими от дигиталните устройства и приложението им - сякаш няма друг начин на живеене, освен електронния. И всичко това започва да придобива заплашителни размери за обществото и всеки човек. Изводът е плашещо ясен: дори материалният ни и информационен бит да се е променил значително в новия модерен дигитален свят, ние оставаме същите по душа - егоисти, незаинтересовани за другите и света, затворени за най-важните въпроси, свързани с успеха на обществото, от което сме част. 

Добре е днес да се обърнем сериозно към изследванията на Иван Хаджийски - да ги прочетем, да се опитаме да ги разберем и изпълним. Този наш голям учен изказва своите гледища и идеи за нашето добро развитие занапред кратко и ясно в следния цитат от "Оптимистична теория за нашия народ": "Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденствуваща и щастлива, но - за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквито заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това?" 

Да, точно така: най-важният въпрос, който поставя Хаджийски пред нас, е "как да стане това?" - да бъдем богати, благоденстващи и щастливи - както поотделно всеки от нас, така и всички заедно като народ. Според мен именно в това се състои разковничето на загадката на нашия учен (на въпроса му "Кои сме ние?"): да се променим в положителна посока, като успеем да се вгледаме навътре в себе си, в своята душевност, градяща собствения ни бит, като изучим и осмислим миналото си и си поставим една ясна цел за бъдещето - за нашето общо българско бъдеще и неговото добруване. Това сме длъжни да изпълним ние, съвременните българи: да разплетем, решим и изпълним задачата, поставена ни от нашия учен, за да ни има като народ.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.