За дебютите и за предаността на публиката

След силна пълнометражна програма и няколко интересни дебюта на млади творци, с които запомнихме 38-ия фестивал "Златна роза", новото издание на този традиционен - единствен по рода си у нас форум за българско игрално кино, ни срещна с видимо по-измъчено, но мислещо и лутащо се, търсещо и откриващо филмово изкуство. Въпреки цялостната неразбория от години насам, в която е потънала нашата киноиндустрия, да не говорим за клаустрофобната обстановка, в резултат на пандемията, от каталога ни гледат с надежда лицата на редица млади хора, които с талант и очевидно чувство за отговорност се втурват към сложни и любопитни същностни проблеми, вълнуващи цялото общество. Екранът именно на този фестивал предоставя възможност да видим и оценим първите им крачки и експерименти, както и по-зрелите им творби, зад които наднича бъдещето. За радост на всички ни, притиснати от дългата изолация, форумът успя да се проведе на живо, с активното участие на очакващата го варненска публика, която можа да стане съпричастна към игралните продукции, реализирани с неистови усилия (често - многократно преснимани!) през последната коварна година, както с подкрепата на НФЦ и под знака на тридесетия юбилей от неговото създаване, така и с частни средства.

В конкурсната програма, съставена тази година от 12 пълнометражни и 15 късометражни произведения (на които ще посветя отделна статия), с интересни, лично пристрастни и същевременно задълбочени, обществено значими художествени постижения се откроиха четири дебюта. С ясна и изведена докрай творческа концепция, с активна гражданска позиция и усвоен професионализъм авторите им пристъпват прага на седмото изкуство, като трактуват теми и проблеми, които не само познават, но отдавна ги вълнуват. Такъв е случаят с режисьора Андрей М. Паунов, който от години е мечтал да реализира филма "Януари" по мотиви от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Той очевидно си дава сметка, че това е един от най-сложните за екранен "прочит" писатели, чието обилно, асоциативно и метафорично слово трябва да се излее в убедителна визуална образност и пестеливо, дори оскъдно действие. Както авторът разчита на равностоен читател, така и режисьорът очаква равностоен зрител-събеседник. Още повече, че цялата условност на ситуациите и героите, които населяват натуралистично-мистичната среда, не изисква поименно назоваване на персонажите. На екрана всичко се свежда до двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) и присъединилите се впоследствие още двама (Захари Бахаров и Леонид Йовчев), които се опитват да разгадаят една мистерия, докато постепенно самата тя ги поглъща. След успеха на документалната трилогия за абсурда на прехода с последвалия филм "Да ходиш по вода" се открива МКФ в Локарно (2018) и той се разпространява в цял свят. Докато в тези творби Паунов допираше до границата на актьорската игра, сега - на пълнометражния терен, той се стреми към максимален автентизъм, към достоверни детайли, с които цялостната атмосфера да бъде стилизирана от лексиката на писателя. За постъпателното нагнетяване на атмосферата, "в очакване на Годо", и за деликатното извеждане на акцентите съществена роля играят както камерата на португалския оператор Вашко Виана, така и безупречният актьорски ансамбъл. И така изграденият за четири седмици с изключителен артистизъм и черно-бяла стилизация филм, където се долавя позитивно влияние на унгарския майстор Бела Тар, бе удостоен на фестивала със Специалната награда на журито, а също и с Приза на гилдия "Критика" към СБФД.

Другият безспорно талантлив многострадален авторски дебют в пълнометражното игрално кино е "Уроци по немски" на Павел Г. Веснаков, завоювал тук заслужено Наградата за най-добра режисура за умело разкритата на екрана болезнена гледна точка към същността на човека. Той се очакваше с нетърпение след ярките му дълбоко реалистични късометражни творби, проследяващи деградацията на обществото. Автор на късометражната трилогия "Влакове", "Парафиненият принц" и "Чест", спечелил Голямата награда на МКФ в Клермон Феран, Веснаков се сдобива с още един приз - Голямата награда на фестивала в Брест за филма "Зевс" през 2015 г. Похвален е фактът, че въпреки реализирането на популярните сериали "Денят на бащата", "Дяволското гърло" и "Откраднат живот", той се насочва към киното на Големия екран с разтърсваща екзистенциална философска тема, погледната през съкровен, интимен ъгъл. Главният герой Никола, който работи като шофьор, в безупречното изпълнение на Юлиан Вергов (завоювал Голямата награда за най-добър актьор на МКФ в Кайро миналата година, а сега - същата награда на национален терен), вътрешно преосмисля целия си предишен живот. Огромно е желанието му да обърне завинаги нерадостната страница и да започне отначало. Но дали това е възможно? Ето дилемата, пред която е изправен този трагичен герой, поставен в екстремни трагични обстоятелства. С пестеливо, деликатно човешко проникновение и изключително професионално майсторство актьорът изнася докрай кръста на своя персонаж, без капка мелодраматизъм или поза; разкрива сложните му душевни колизии в разминаването между човешките мечти и тяхната реализация. Както споделя режисьорът: писал е сценария с мисъл за него. Главният герой - представител на голяма група хора, които са емигранти в собствената си държава, вероятно изпитва същото усещане за страх, неспокойствие и разпад, което е съпровождало самите автори на този силен проект по време на снимачния процес. В постигането на визуалната концепция на проблема за нарушеното човешко общуване (който би могъл да бъде решен само във връзката с другите хора; в бягството от ксенофобията и отчаянието), както и в умелата работа със светлината и тъмнината е налице взаимно сътрудничество и допълване между него и оператора Орлин Руевски. Очевидно двамата са чудесен тандем, с известно влияние на румънската Нова вълна в киното. Тук обаче темата за емиграцията е погледната от по-различен интровертен ракурс.

Дълбоко личен, също в изповедна форма, е дебютът "Смирен" на известния режисьор-документалист Светослав Драганов. Усвоил спецификата на документалното кино, творецът някак естествено се насочва към пълнометражния екран с близка до самия него тема: съдбата на 40-годишен режисьор на документални филми, който е разочарован, че не е успял да постигне мечтания успех. Загърбил собственото си семейство, той се старае да вложи цялата си енергия в нова творба, разкриваща прекъсната семейна връзка между героите. С този психологически паралел, както и със сдържаното, макар и малко суховато, актьорско изпълнение на Христо Петков в главната роля, Драганов осмисля и авторската си концепция. Благодарение на добър екип, съчетаващ професионални актьори (като Мария Статулова, Мирослава Гоговска, Атанас Бачорски, Сашка Братанова, Детелин Бенчев), които са оставени да играят самите себе си, и аматьори, филмът, осъществен с оскъден бюджет, въвежда зрителя в автентична атмосфера на разпад в обикновено семейство на днешното общество, въпреки прекаленото на места интимничене и някои излишни в драматургията епизоди.

Александра Костова получи Награда за най-добра женска роля в "Петя на моята Петя"

Също с талантлив, но млад изпълнителски колектив, най-после в качеството си на режисьор (за което дълго е мечтал), актьорът Александър Косев успява да дебютира в територията на игралното пълнометражно кино с "Петя на моята Петя". Опирайки се на литературния сценарий на Нели Димитрова и Валентина Ангелова, вдъхновен от лириката и личността на легендарната поетеса Петя Дубарова, той ни предлага една по-различна художествена конструкция, в която не се разказва животът ѝ, а се борави по-свободно с материала от нейните дневници. Именно те отключват деликатно и интелигентно сюжета на филма, който търси резонанс в съвремието. Такъв вид творби рядко се явяват на екрана, а са твърде полезни за днешните млади хора, изпълнени повече с разочарования, отколкото с надежди. Така че не ни изненадват и двете награди, които журито му присъди: за най-добър дебют и за най-добра женска роля на Александра Костова, пресъздала проникновено образа на емоционалната, уязвима 17-годишна Петя, предадена от своите родителите и огорчена от несправедливостта в училище, която между живота и смъртта има сюрреалистична среща с идола си - самата поетеса. Конфликтът на подрастващия човек с деструктивната обществена система, способна да счупи крилата му, който убедително се разгръща на екрана, е твърде значим и актуален.

Въпреки тях толерантността и любознателността на варненската публика се оказват безгранични. Очевидно тя е решителен фен на националното кино и продължава да го уважава с присъствието и реакциите си, стараейки се да влезе в същността на сложни, често неразрешими проблеми. Като неин любимец отново се открои Ивайло Пенчев. След радушния прием на предишните му творби "Корави старчета", "Летовници" и "Като за последно" сега новата му трагикомедия "Чичо Коледа", съпреживявана с аплодисменти, завоюва Наградата на зрителите. Последният засега филм на режисьора Виктор Божинов и оператора Антон Бакарски "Голата истина за група Жигули" също привлече вниманието на аудиторията с автентичността на замисъла и каузата, с убедителното развитие на образите, поверени на известни актьори. При това той бе разпространен по екраните заедно с популярната "Годзила", но не ѝ отстъпи.

Кадър от "Януари" - реж. Андрей М. Паунов

Юлиан Вергов е безупречен в "Уроци по немски" (на снимката - с Васил Банов)