За доброто у човека, независимо на кой Бог се кланя

Росица Жекова

"Княжевският трамвай заобиколи с ухораздирателни скърцанета по релсите към югозапад. Пред мене пак се откри, във всичката си омайност, чудната панорама на зеленото поле, на Витоша." От живописните описания на Дядо Вазов, за съжаление, нищо не е останало. Редуват се новостроящи с полусрутени сгради... Само с усмивка можем да забележим, че единствено "ухораздирателните скърцанета" на трамвая са реално ехо от тогавашното време.
На последната спирка на трамвая в столичния квартал Княжево има чешма с минерална вода, полезна за очите. И както казват старите хора, "бистра вода пий, грешна душа умий". Но как да "умием" грешните си души...?! Тук, съвсем наблизо, има много силен храм, в който можем да се помолим това да стане - черквата "Свети Пророк Илия"! В този храм ще си подарим Празник!
Сградата на черквата не излъчва великолепие и пищност, но всъщност архитектурата й е изключително самобитна и няма друга, изглеждаща по този начин черква в България.
"Големият централен островърх купол е добре пропорциониран, неповторимият силует на храма се допълва от многобройните малки островърхи куполчета с декоративна функция" - тази информация можете да срещнете в туристически справочник. Усещането, когато се види за първи път храмът, далеч надхвърля сухото туроператорско представяне.                                                                 Изведнъж след олющените от забравата сгради се появява светло и озарено пространство. В първия момент идва леко стъписване, което се сменя с незнайна сила, водеща към вратата на храма. Посрещат ни добрите очи на свещеника. Словата му нямат за цел да смайват с нечувани новости, а да зарадват сърцето, да нахранят душата и да огреят някой печален със светлина.
Скоро след 1878 г. първите хора на някогашното село Княжево решили да си вдигнат черква. Нямали си собствена и ходели да се черкуват в Горна баня или Бояна. След много разногласия къде да бъде съградена черквата надделяло предложението да бъде построена на мястото на старата срутена джамия. Иван Тодоров, който живеел "насред село" - днес така се казва площадът на Княжево, отива чак до Цариград, за да откупи място за храма.
Точно на Илинден - 20 юли 1893 г., завършената сграда на черквата била осветена от Софийския митрополит Партений. Тържеството било почетено от Стефан Стамболов, Константин Стоилов и тогавашния софийски кмет Димитър Петков. Доста по-късно художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов са изписали стените на храма. Това е единственият православен храм, в чийто двор се намира мюсюлмански гроб! При това му е отделено специално място. Гробът е покрит и представлява отделна постройка. Живял през ХVI век Бали ефенди, богат и благороден мюсюлманин. Неуморим поборник за чистотата на исляма, призовавал към сурова разправа с мюсюлманите "еретици", а в същото време бил покровител на местните християни. Хората му отвръщали с голяма любов - наричали го Бали Баба, "меден баща" или "баща, благ като медец".
Звучи като легенда, но всъщност шейх Бали ефенди е действителна историческа личност. Бил е един от най-видните османски духовници по времето на Сюлейман Великолепни. Твърди се, че на път за Унгария султанът минал през София и пожелал да се срещне с него, но духовникът отказал и се оттеглил в гората. Когато починал, имотите му били поделени поравно между християни и мюсюлмани. Така повелявало завещанието му! С това се нарушавали османските закони, но толкова голяма била почитта към него, толкова много се ценяло името му, че последното желание на Бали ефенди било изпълнено безпрекословно и докрай. След смъртта му започнали да се случват чудеса. Болни православни и мюсюлмани идвали да се поклонят на гроба му и твърдели, че намирали изцеление.
Неговата гробница в двора на черквата "Свети пророк Илия" напомня за доброто у човека, независимо на кой Бог се кланя!
Всеки има Своя път към Храма. Избира го със сърцето си!
Пътят към Храма може да бъде различен. Ние сме толкова различни. И в същото време... сълзата и усмивката на православния по нищо не се отличават от плача и смеха на друговереца!
Често помежду ни стои невидима бариера, която само Вярата може да преодолее, колкото и еретично да звучи! Хубаво е, че и някой друг търси своя Храм! И някой друг се вслушва в съвестта си и не приема злото за добро, щом му е от полза! "По-скоро може да се построи град във въздуха, отколкото да се закрепи една държава без Вяра в Бога!", пише Плутарх.
-------
Авторката е завършила НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност публична реч. В момента е сценаристка на детското предаване по БНТ 1 "ЯКО".